1. This site uses cookies. By continuing to use this site, you are agreeing to our use of cookies. Learn More.
Color
Background color
Background image
Border Color
Font Type
Font Size
  1. "Закъде бързаш, бе? Не бързай.. правиш впечатление така!"

    Без да знам и капчица малтийски мога да предположа, че тези думи са неразделна част от речника, с който си общуват един с друг местните, населяващи остров Малта. Прекрасен средиземноморски и тропичен климат и лежерно-мързеливо темпо дават прекрасна основа за прекарване на с нищо запомняща се, но ползотворна почивка. Плажовете напълно си отговарят на имената - Paradise Bay, Golden Bay, etc., а храната задоволява всеки вкус - от този на месоядните хищници от рода "покерус играчус", така и на полу-вегетиарианските забежки на техните приятелки, например.

    Пристигнахме на 3 ноември във времето, в което слънцето достигаше може би най-високата си точка. Последва малко бърз организиран хаос и дружно се отправихме към "Гледката", където седнахме на доста слаб ресторант, който обаче откриваше супер изглед към Спинола, топ-залив на топ-локация.

    [​IMG]

    Последва 1 седмица на много хапване, доста покер и много разходки около залива, в които има голяма вероятност да сме видели поне 5% от колосалните 450,000 местни жители. Диди къде на шега, къде на майтап, ги удряше ден по ден на турнира, докато другите окапахме. Отпадането му на 8-мо място го отдавам на лошата комбинация между десния профил на Голямата мечка и силното гама-лъчение на някоя от поредните фурни, в поредния ресторант, в който приготвяха поредния заек (местния специалитет). Хапнахме жестоки малки рибки, които сега абсурд да открия в Гугъл, така че който от вас има представа как се казват дребосъци, приличащи на попови лъжички, но с огромни черни очи - веднага да довади! Поиграх и аз малко кеш, за да отсрамя бързия си изход от турнира, като там определено имаше медни игри на 1/2, от които човек преспокойно може да се прибере с 2-3 лв. по-богат. Накрая въпреки стабилния хейт към отвратително бавното местно население си тръгнах с усмивка на лице, може би защото се опознахме по-добре с покер играчите в рамките на тези 7 дни, а може би и защото животът е прекрасен :)

    Напомням, за да не забравите:

    [​IMG]

    Fin!

    [​IMG]

    [​IMG]

    [​IMG]
    Kristina, sqrll, Peio and 6 others like this.
  2. Играя лайв кеш напоследък с няколко хари потъра на 200нл в Рила и Радисън. Влязох ол-ин за 150 бб на Омаха префлоп с Асата (едното suited, 3-way) със един готин пич и един хари потър, който се наби с 3357sss пре с 5 минути мислене и смятане, след като беше отворил пота, а след него имаше 3-бет от пича и 4-бет от мен, commit-ващ. Другите ми 2 карти бяха блокери за стрейт при него - 4 и 6, но сета му на 3-ките се показа.

    Въпросният рег на живо след това ни смъмри защо сме му се набили: "Значи, идвате в моето казино, в моята къща, и се опитвате да ми вземете парите у нас все едно. Е нема как да стане това".

    Профитът онлайн го давам на някакви гемблъри на живо, с които след това не играем достатъчно ръце, за да си ги взема обратно. И съм недоволен от себе си. И сори на омахаджиите, ако съм объркал нещо от написаното или ръката е стандартна.

    [​IMG]



    ПЕРМА ТИЛТ.
  3. Здравейте,

    Ще използвам директно суми, вместо BI,защото ми е гейташко да не се използват истинските цифри.

    Ще спестя на всички досадното разясняване за това какво се е случвало в живота ми досега и какви са били началните ми допири с играта, затова ще разкажа накратко за периода, от който играя "професионално", а именно - февруари 2010 г.

    Започнах с около 1000 евро банка (събрана пак от покер, но без какъвто и да е BRM или план за това какво съм правил и виждайки новото им партньорство с Grinders, реших да депозирам в Парадайз покер, защото вече бях играл доста там по фрийроли и бях развъртал един куп бонуси от спортсбуука.

    Започнах от НЛ25, но очевидно имах прекалено много лийкове в играта си и периода беше доста суинги за мен, като непрекъснато ту излизах над чертата от 1к евро, ту падах под нея. От самото начало на "кариерата" ми си бях решил да тегля пари само от бонусите и рейкбека а целия уинрейт да остане за банката. Да обаче, големият проблем се оказа липсата на уинрейт. Затова и компенсирах с доста игра и лека полека се превърнах в рейкбек про на 6 маси (LOL), заради многото ръце, които играя в мрежата (играта там е 5макс и почти нямам сесия под 30 VPIP).
    Постоянно тилтвах на прасе, качвах се на Нл400 и Нл1000 ХУ, и т.н. и т.н., но някакси успявах да поддържам някаква банка.
    Дори и с VPIP над 30 винаги съм смазвал НЛ25 с уинрейт над 10 бб/100 и големия ми проблем бяха загубите по високите нива. В началото на Май, точно преди семинара на Златните, шипнах един турнир за 1.3к евро, които в комбинация с моите 1к ми се сториха достатъчни за нл100. Резултата беше MONSTER TILT сесия, в която изгубих около 1800 евро. Тогава реших, че ще живея "нов живот". Започнах да гледам клипове и да чета литература, като изключително полезно се оказа запознанството ми с грайндърите на Златни пясъци (Голямо евала на всички) и постоянните разговори с тях, успях да започна да се опитвам да се боря с тилт проблемите, за съжаление безрезултатно. От м.август влязох във ВИП клуба на Парадайз и играта ми се ориентира главно с тенденция към рейкбека, като вариацията, породена от многото ръце, които играя, продължаваше да ме влудява и да изпадам в чудовищни ситуации. В края на септември се оказах с банка от 2500 евро и реших, че е крайно време да се закрепя стабилно на нл50. Резултата беше почти брейкивън месец Октомври (малко назад) и 2к евро рейкбек на нл50, който замина за лични разходи.
    След това дойде ноември, а с него и загубата на 1600 евро само на нл50 и оттам нуждата да сляза обратно на 25. Така започна и безкрайното ми лутане по лимитите от 25 до 50, като в средата на този месец реших да шотна и 100 с 22 бай-ина (Тъпите копелета по книгите явно обичат много да лъжат за агресивния банкрол мениджмънт).
    Сега пиша блог след 2 последователни сесии, които преминаха от нл50 на нл100 и завършиха със загуба от 800 евро. По принцип съм печеливш играч на нл 25 (200 000 ръце) и нл100 (за малкия семпъл от 20к ръце), но често влизам в лоши периоди и ставам много спюи, а да не говорим че имам колосални загуби на нл50. Останал съм с банка от 1.2 - 1.3к (заедно с рейкбека, който ще дойде).Колкото и да се старая, не мога да се преборя с ръна, а дългите 10-часови сесии до 9 сутринта се отразяват ужасяващно на външния вид и здравето ми.

    Затова и ще се опитам да сложа край на всичко това, а именно да преведа кариерата си в ред и да започна отначало нещо, което беше качествено сбъркано в произхода си. Опитвам се да гледам психологически клипове, вече знам наизуст гласа на Томи Анджело, но въпреки това някакси не се получава.
    Наскоро се запознах с моя покер-клонинг Sergo90, който ме надъха да напиша блог и да си разкажа драмите, за да ми олекне и да тръгна нагоре, за което му благодаря най-искрено.
    Ще се радвам да споделите идеи и мнения как да се отнеса към играта си оттук-насетне, защото цялото това лутане нагоре-надолу ми се отразява зле на нервите и на цялостното състояние. Извинявайте за дългия блог, нямам навика да хленча, но дано поне има ефект от него :)

    Картинката за мен този месец:
    [​IMG]
  4. ...ненавиждам алармата на телефона си - гадния, монотонен писукащ звук, който слага края на най-блажените моменти от съня и те вкарва ударно в грозотата на сивия ден. Е, на Златните нямаше сиви дни, така че простих прегрешението на алармата, поне този път! Очакаше ни смазващия пейнтбол, за който доста хора точеха зъби, но така и не успяха да се събудят :П Все пак най-хардкор феновете се натоварихме на автобуса, като отпред дори се чуха предложения за сайд бет за колко минути ще стигнем до Добрич - 40 или 50. И добре че никой не се съгласи да залага, защото автобуса даде фира още на първия завой :D .. FAIL! Това естествено нямаше как да пречупи ентусиазма на коравите ни, калени от покера психики, и бързо се намятахме по колите. След 40-на мин каране до Добрич, достигнахме заветната цел. Раздадоха екипировката (така и не стана факт сайд бета за това кой първи ще смъкне Зографа по време на играта), качиха ДИДЖЕЙ ШОМА на една постройка да поснима на воля (точно там всички се бяха изпикали преди това, но това не помрачи желанието му), а останалите разиграхме две бързи мелета за добре дошли - червени шапки срещу бели шапки.
    Естествено, "шефовете" бяха в един отбор (Зографа, Юли, Диди), което неминуемо покачи настървеността на другия тим, хаха. Последваха две игри "Capture the flag", в които видяхме разни EPIC FAILS, при които хора падаха в окопите, Тонката (slowgrind) падна от кулата и висеше на един крак, а Джорди и МартичА чийтнаха, въргаляйки се 20 мин през копривата извън територията на игрището и открадвайки флага ни в гръб!
    Решихме да им върнем жеста в другата игра, когато откраднахме шапка на противниковия отбор и идеята беше да ескортираме нашия ударник до тяхната база, където той да размени шапките и да открадне знамето им незабелязано. Тази идея завърши катастрофално, защото за 10-на минути всички бяхме свалени от откосите на ЧЕРВЕНИТЕ ШЕФОВЕ и така и не стигнахме до пустата база. Още 2 игри, при които имаше едно забито знаме в средата и целта беше да го мръднеш в полето на противника - там пак яко меле, много боя, много ожулени колена, доизстреляхме останалите амуниции и изцедени от яката схема, но пък изпитали душевен оргазъм, си тръгнахме за Златните :(
    За топ-командоси на деня единодушно избирам Мартича, Джорди и всички други жени, които винаги оцеляваха до последно и нашариха много народ с боя :D

    Оттам насетне няма какво да разкажа за тази вечер, защото отскочих до Варна на рожден ден, но другите ще наваксат в техните блогове, хаха.

    Последният ден беше nuts. Първо Юли и Зографа направиха още едно показно на Нл100 и Нл200, разцепихме ги с въпроси, те нас с отговори (квит сме) и после някои от нас дадоха видео-интервюта за семинара itself - само на бълг. или комбининирано на бълг. и английски. Жалко само че пропадна лекцията на Ники (pro2type), но ще чакаме реванш от него другия път, иначе под ножа, хаха.

    Grinders party-то беше след само няколко часа, а само 2 хотела по-долу имаше наплив на абитуриентки (във Варна са най-яките, определено). Душ, вечеря и всички се метнахме в Arrogance, където организаторите щедро бяха препълнили масите с огнена течност за душата :)

    Точно тогава явно всички абитуриенти от Варна бяха дошли в Аро да празнуват, затова цялата атмосфера може да бъде описана като кошер с пчелички, чакащи само някой да им обере меда :)
    Батълът между Юли и Джорди събра погледите на всички и беше достойна кулминация на схемите :)
    За съжаление това беше последното перо от програмата и на другия ден трябваше да се връщаме в реалността :| фак :|

    Пропуснахме сълзливите изпращания, но нещата съвсем биха се задълбочили ако ги имаше :)

    Успех на всички наши в Интернационал на Unibet Open и който отпадне рано, да не се колебае и да се мята на машинките !!! Там е EZ Game!
  5. ..не беше много трудно да убедим рецепциониста и пиколото, че все пак ще играем покер в сутерена, като те дори идваха да ни гледат. Още едно доказателство, че на Златните всичко живо диша покер :)
    Събрахме фул ринг масата, разляхме уискито, участниците по имена не е нужно да се споменават, но няма как да не отличим Унибет Добрич покер крю (които както и името говори имаха проблеми :D), АйПокер аматьори и хардкор Прима машини. Като супер готин лъкбокс взех първата ръка изцяло на майтап и късмет и си довърших спокойно забавната вечер, която завърши с някакви яки флипаментс на Омаха за 5-10 лв. на човек (или degens в нашия случай).

    Някакви афтъри после по стаите, преди да дойде петък и първите игри на живо от Юли и Зографа. Гледаш си с отворена уста и само попиваш като гъба. Найс игра, много зададени въпроси, много отговори и само един неотговорен към Зографа, а именно: "Как ти идват толкова много Аса и Попове в една сесия ?" (евала Пешев, да) :D

    Вечерта беше време за малко ПР, където музиката може би беше найс за регуларите там, но на мен ми дойде малко в повече и към 3 подпалих джапанките към the holly place - чалгата в Аро.
    Айляците вече бяха там, довършихме се набързо с няколко афтършока, диджея редеше поздрав след поздрав за "Националния отбор по покер" и "За гриндерсите", благодарение на голямата душа на Джорди, хаха, малко леки забежки с две-три абитуриентки, inside jokes за памперси и тъкмо ни изгониха от дискотеката, от другата страна на улицата се зададе групичката от ПР. ДОБРА СРЕЩА, ПРИЯТЕЛИ! - би казал Поета. И след солидна доза смях, викове, public urination и т.н. се заклатихме по гадните стълби нагоре към хотела.

    [​IMG]

    [​IMG]

    Последваха 2 часа спор за въпросните памперси от дискотеката, много блага закуска (то в това състояние всичко е благо) и заслужено заспахме към 9-10 сутринта (2 часа преди пейнтбола, ЛОЛ). За него обаче - в трета част...
  6. Криво-ляво всички бяхме подранили и се събрахме на сборен пункт ЖП гарата преди нощния влак за Варна - аз, роската (haemorrhage), емо (ahtung), пешев (beanit), крис (wabbit), тонката (slowgrind) и Бербатов (brobebrato) и заредени с храна и бира (някои) се засилихме към влака.

    Уморени от голямата уста на wabbit-a, който се беше отприщил на лафове се довлачихме до морската столица и се забихме в онази долна имитация на Гюрлата, където май на почти никой не му хареса, хаха.

    Последва Зомби поход до катедралата, кафе-мафе набързо и се натоварихме в такситата, където първия бакшиш леко ни избачка, но за сметка на това си беше гаврош отвсякъде. След като ни раздадоха супер яките тениски на военна тематика с някакви хеликоптери и джунгли (евалата на автора да), разменихме по няколко думи и тръгнахме към някакъв бар (а пешев, роската и мартин тръгнаха към интера и вкусните евреи и баби, мммммм). Някакви приятни лафове на бара, колкото да се поопознаем и да станем гадженца и после се засилихме към хауса в Аро, където обаче аз не издържах дълго и се прибрах @my room за заслужена почивка.

    Следващият ден започна ударно с лекциите на Юли и Зографа (gj lads) и трябваше и да завърши така. С Деско (Deizoo) и Илко (Nedopechen) се отправихме към Интера, където вече бяха емо, роската, пешев, коцето, мартин и йовко (konselieri). Още с влизането Деско се заби на машинките, което значеше само едно - ГАМБОЛ! След като горе-долу му вървеше и беше ивън, дойде и най-големия ни рийд за вечерта - ще говорим на машинката и ще я галим, а тя ще дава пари :) Последваха дълги и проницателни "Хайде скъпа, хайде мило", "Дай малко парички мило", "Айде дай парите, ти е** майката", преди да се изсипе дъжд от жетони и ушите ни да чуят сладкият звук на парите. NIIIIICEEE! Другите окуражени от добрия рън на Деско също седнаха с по един (емо и илко), а някои и с повече бай-ини, но при тях явно късметът беше останал онлайн, хаха. След като Деско се облажи доволно (дори взе още една кофичка от касата, защото една не му побираше съкровището), обрахме всички Bluff magazine от казиното и отпрашихме към хотела с бутилка Jack Daniels.....