1. This site uses cookies. By continuing to use this site, you are agreeing to our use of cookies. Learn More.
Color
Background color
Background image
Border Color
Font Type
Font Size
  1. Не ме критикувайте много, не съм поет. То си и личи. Пък и го написах набързо, без да го обмислям много.:D


    Момичето във бяло!

    И ето идва, облечена във бяло.
    Полюшва грациозно перфектното си тяло.
    Вниманието ми е привлечено изцяло.
    Затаявам дъх, времето е спряло.

    Поглежда ме с усмивка, аз нея някак вяло.
    Сърцето ми разбито, дълго е стояло.
    През годините горкото, силно е туптяло.
    Но в замяна, предателства само е видяло.

    С времето обаче, се е осъзнало.
    Любовта и болката, са едно цяло.
    Заблудено или помъдряло.
    Сега отново се е разтрептяло.

    Слънцето сякаш за нас е изгряло.
    Все пак нещо в мен е оцеляло.
    Приказваме си, някак оглупяло.
    Момичето ме гледа, като ослепяло.

    Целуваме се страстно и обезумяло.
    Дяволското чувство ни е обладало.
    Положението е тотално полудяло.
    Щастие неземно ни е завладяло.

    Някаква камбана бие на умряло.
    Какво става, мирише на загоряло.
    Събуждам се, завит в потно одеяло.
    Всичко от съня е вече избледняло.

    Бръсна се, пред счупеното огледало.
    Гледа ме от там, мъж с лице остаряло.
    Времето размахва своето махало.
    Нищожен шанс, късно е за ново начало.

    Уморих се вече от ролята си в карнавала.
    Достатъчно съдбата с мен си е играла.
    Да бъда тук, загубих интерес.
    Кухнята, ножа и край на този стрес.