1. This site uses cookies. By continuing to use this site, you are agreeing to our use of cookies. Learn More.
Color
Background color
Background image
Border Color
Font Type
Font Size
  1. „Ох сега те хванах. Чек... Рейз! Ол-ин. Ха, ха, ха, два аута ли само, нека нека. 4.6% е добре като за твойте умения.”

    Пада ривъра. Тишина.

    Пулса ти се ускорява. Поглеждаш как чиповете се местят в другата посока.

    „- Е пак ли да ти е** майката. Как се на мен ми се падат тия гомна, как? Може ли да го дебна цял час захарида и накрая да му направя фаталити-то и пак да загубя.”

    Моментално отваряш ХЕМ-а и поглеждаш червеното число на сесията... трицифрено. Поглеждаш очакваната стойност от сесията. Шок. Но уви, не е забавно положението като едноименния жълт вестник, въобще даже.

    Едната маса светна пак, твой ред е. Минимизираш ХЕМ-а и продължаваш игра. Какво чувстваш – жажда за отмъщение, какво мислиш – това е несправедливо! Какво почваш да правиш – да играеш под пълна пàра. Отваряш още три маси.

    След двайсе ръце, същата маса...
    „- Е, да бе да, как ще ме минрейзваш постоянно на търна бе захариде. Айде да ти се нашия тука с моя чифт да видим колко бързо фолдваш блъфа.”

    Ол-ин! Снап-Кол! Обръщат се картите на противника.

    „- Ех! На м@%@§@*!*@*@ в @$@!§@§!*§! ... (3-минутен монолог)”

    Моментално отваряш ХЕМ-а и поглеждаш черв...

    Продължаваш още 20 минути игра. Пада флопа – Бет...Кол! Търна – Чек... Бет... Кол! Ривъра – Чек... Бет... Кол! Ужас! Как ще ме сетъпнат така бе, как ще си е ударил асото на флопа като съм с попове бе.

    Отваряш ХЕМ-а и виждаш, че е време за прекратяване на кървавата баня. Биеш хикса на всички маси в епичната мрежа прима след като си минал само едни някакви си 300% от стоп-лос лимита, който препоръчват господата съфорумници от grinders.bg.

    Събота е.... По пладне. Играл си един час и двайсе минути. Какво си мислеше вчера? Железен план имам сега за съботата и неделята, свободен съм и ще ги смажа по масите. Две сесии по 3 часа всеки ден с 2 часа почивка помежду им. Уин-рейт хикс бб/100, рейк за 1к ръце Y, общо профит – Z $... Представяш си графики. Но какво стана? – стръмен вектор сочещ югоизток, бързо пресичащ координатната ос, без намерения да се укроти (минус 2xZ $). За колко време – една пета от плануваното за уикенда.

    Стоиш на стола и се чудиш какво се случи. Какво се случи през тоя час – много кръв и рейзове се изляха по масите, спор няма. Как се чувстваш? Дали те блъсна влака? Дали срещна навъсения съквартирант Вариацията, който живее в стаята ти постоянно и от време на време се изкрещява зад гърба ти и заглушава и обърква крехкото ти покер-съзнание? Да. Но това ли те накара да играеш така като разярена маймуна? НЕ. Съквартиранта ти кой извика? Кой срещна още? Поглеждаш в огледалото на съзнанието си и виждаш демона, който ехидно се усмихва насреща – виждаш себе си...


    Всеки от нас иска да стане най-добрия. Иска да тече кръв от носа на нивата на които играе. Иска да си уреди живота чрез покера. Има жаждата да се развива и усъвършенства. Положил е не-малко усилия.... анализирал и обсъждал безкраен брой ръце с приятелите си. Чел е книги за теорията, формулирал си е стил на игра.

    Но защо не всеки става супер-нова в света на покера? Защо труда който полагаме не се възнаграждава моментално? Вариация? Не. Демона? Да! Най-големия противник на покер-масите на които сядам е самият себе си.

    Както казва г-н Галфонд един от основните компоненти на добрия покер играч е как се справяш с емоциите си, тилта и вариацията. Защо някои от добрите играчи залязват като падащи звезди? Липсват им аналитично мислене? Естествено, че не! Та те превъзхождат почти всеки от останалите по този показател. Липсва им умението да се справят със самите себе си? Да.

    Събота е.... По пладне. Играл си един час и двайсе минути..... А какво се случи?
    Подсъзнателните дефекти, които имаш се показаха наяве. Какви емоции породиха тези дефекти? Какви емоции заляха съзнанието ти моментално– гняв, отмъщение... отчаяние. Взираш се пак в огледалото на съзнанието. Кой дърпа конците на този твой демоничен образ? Кой стой зад него? Г-н Его.


    Какъв е пътя към успеха? Сън Тзу е казал:

    Тhe general who wins a battle makes many calculations in his temple ere the battle is fought. The general who loses a battle makes but few calculations beforehand. Thus do many calculations lead to victory, and few calculations to defeat: how much more no calculation at all! It is by attention to this point that I can foresee who is likely to win or lose.



    Какъв е пътя към успеха? Провеждане на десетки хиляди битки (ръце) на месец без подготовка преди всяка битка? Не!
    Пътя към успеха е да се подготвяме за всяка една битка в живота.

    Но каква подготовка, wat ze fak? Нали чета форуми, обсъждам ръце. Не е ли достатъчно това? Не е...

    „- Г-н Его, тук ли си?
    - Е, да бе майна, как без МЕН, ти да не си луд?!?!
    - Супер! Трябва да си поговорим с теб сега....”

    Какви са компонентите на покера – аналитична игра и ментална игра. Защо повечето от нас развиват само първия компонент? Заради незнание на втория ли? Не винаги. Заради подценяване на втория? Да. Но, защо го подценяваме? Защо след като сме се опарвали безброен път от мизериите на Г-н Его, ние не си взимаме поука?

    О, Да! Образът ехидно се усмихва в огледалото – та, ти си част от самият мен!

    Мисля, че си ме накарал да пренебрегна някои очевидни детайли. Под въздействието на емоции, Ти взимаш решенията вместо аналитичната част от съзнанието ми? Да. А това правилно ли е – какво разбираш ти от вероятности и очаквана стойност? Какво разбираш ти от покер теорията, която чета? Какво разбираш ти от статистиките на ХЕМ-а. Май само от наранено самочувствие, гняв и отмъщение разбираш?


    Универсалната рекурсивна дефиниция на тилта започва с малко вариация=> повишена емоционалност=> още вариация => замъгляване на аналитичното съзнание => тилт => г-н Его не разбира от покер, да? => груби грешки => още повече емоции за по-железен тилт=> г-н Его не разбира от покер, да?=> мегатрон-тилт=>....?

    Забелязвате, че вариацията не участва в рекурсивната компонента в горната дефиниция. Тя е само началното гориво, което е нужно да запали рекурсивния двигател.

    Лесно ли се работи над ментал гейм-а? Не. Всеки си е уникален в това отношение и има различни дефекти на подсъзнателно ниво. Трябва всеки сам да стигне до тях. Веднъж намерени обаче, виждаме колко олигофренски са тези дефектни мисли и твърдения. Но, не се отстраняват лесно тези лоши навици и подсъзнателна логика, точно защото се намира на такова първично ниво в самите нас. На това ниво се намират също коренните физиологични закони на организма ни – heartrate, etc…


    За да ни тече кръв от носа на нивата на които играем в бъдеще трябва да се преборим със самите нас, да се развиваме постоянно, да се самоусъвършенстваме. Какво движи света – еволюцията. Трябва да се приспособяваме, трябва да експлоатираме, трябва да не допускаме да ни експлоатират, трябва да не допускаме самият себе си да ни дърпа назад.