1. This site uses cookies. By continuing to use this site, you are agreeing to our use of cookies. Learn More.
Color
Background color
Background image
Border Color
Font Type
Font Size
  1. Каквото се случи по време на Чеверме лагера, определено НЕ си остава между хората на Чеверме лагера. Със сигурност някои от събитията там ще се разказват с месеци след това. Предварително искам да благодаря на Рали и Стаси за страхотните снимки, които най-нахално мисля да ползвам за доказателствен материал в този блог :)

    Идеята беше да тръгнем в петък към края на работния ден. Когато пристигнахме около 20ч., първото нещо, което направихме, беше да се шмугнем в механата и бях супер щастлива да видя, че компанията вече е около масата, а хапването и пийването вървеше с пълна сила. Вечерта започваше добре...

    Домакините ни настаниха по стаите и на пръв поглед отново всичко изглеждаше точно - стаите бяха уютни, топли и чисти.

    Идеята на този уикенд беше да се съберем предколедно на маса с агънце и ракийка с познатите (и не толкова) лица от форума. Аз лично за първи път се запознах на живо с @niki6a87, @bonev70 , @h0rNe7, @BiGb1rD, @LaMeRR и @Miserry (на който искам да се извиня, че не проучих предварително двете му имена и така и си остана в списъка на рецепция с Ицо Майката :) )

    Кухнята на механата бе просто уникално вкусна, сред част от топ поръчваните неща тази вечер определено бяха домашната Еленска ракия, пушения бут и филе Елена (отново произведени от нашите домакини), домашни пържени картофки със сирене, салата "Трухчев" (или нещо подобно, демек най-голямата и мераклийска салата от менюто) и Еленския хайвер (нещо като катък).

    Като цени поне на мен всичко ми се видя супер евтино, да не кажа без пари, но това дойде като допълнителен бонус към автентичните и вкусни неща от менюто, както и бързото и добро обслужване.

    Домакините определено си спазиха обещанието, което ми дадоха след поредното обаждане с "Ама някои хора ще пристигнат по нощите, ще работи ли механата тогава??", и то беше - Бъдете спокойни, няма да оставим никой гладен!

    Нямам много опит в т.нар. селски туризъм, но въпреки това всеобщото мнение сред компанията е, че Трухчевата къща е един доста представителен пример за това как трябва да се случват нещата.

    Комплексът заема доста голяма площ, на която са разположени няколко едноетажни и двуетажни постройки (къщите за настаняване), механата, няколко възможности за угощения на чист въздух - демек големи дървени маси и барбекю част + допълнителни атракции като сърнички, фазани, зайчета, мостче, полянка с люлки и катерушки (явно не само за деца :) ), джаги (?!) и външен автомат за сладки неща и напитки (още по-странно, но пък влезе в сериозна употреба - особено в късните часове на нощта).






    Когато се събудиш сутрин, от прозореца виждаш гора и чуваш птички (бе като в София, ама нищо общо :) ). Всичко изглежда направено с много желание и усет и вече имаме планове как ще го посетим поне по веднъж за всеки сезон (да речем февруари, като е хубаво зимно и снежно, напролет - когато ще е зелено, свежо и супер красиво и лятото - когато ще можем да се възползваме на макс от разходките из гората и външния басейн на комплекса).

    Мястото е супер подходящо и за хора с деца, ама това е просто предположение - който има, да си казва :)

    На следващата сутрин последва преброяване и сладки приказки по време на закуската от топли мекички и домашно сладко. Закуската е включена в настаняването там и за щастие мога да кажа, че часовете за нея са просто ориентировъчни. Дори и включилите се почти за обяд успяха да намажат от нея и въобще нямаше никакъв проблем с разни такива условности като времето.
    И като казах време - то върви супер лежерно и спокойно и само след няколко часа там усещаш, че забравяш лудницата и шума на града.

    В събота графикът ни беше изключително тежък и натоварен и включваше разходки, хапване и игри... м-м-м ужасно просто...

    За начало се размотахме около язовира, който се намира на няколко крачки от комплекса и успяхме да изнервим и прогоним оттам няколко чичовци и дядовци - рибари с шума, който им вдигнахме от разговори и смях.

    След това компанията се пръсна - част от хората се върнаха в комплекса и прекараха часовете до следобеда на хапване, пийване и сладки приказки на слънце, а ние продължихме за град Елена с амбициозния план да... е добре де, нямахме такъв.

    Градът се намира на около 5 километра, а пътят е тесен и криволичещ и в крайна сметка за няколко минутки вече паркирахме на Центъра. Оттам последва разходка и снимки из града, влизане във всеки сувенирен магазин и стимулиране на местната икономика и особено подразделението й за магнитчета, посещение на къщата на Иларион Макариополски и... (да бе, добре, ще разкажа каква я свършихме там).

    След обиколка и снимки из стаите @AstraLa изглеждаше доста хайпнат от мястото и както е лафчето, че ако в първо действие има пушка на стената, до трето действие тя ще гръмне, така и аз си знаех, още когато видях книгата за коментари и впечатления, че той ще иска да напише нещо в нея. Въпреки предупреждението "не пиши глупости"... отново - още след първите две думи "Лорд Астрала" си знаех, че не предстои нищо добро. В крайна сметка за домакините остана топлото чувство да четат и препрочитат "Лорд Астрала е впечатлен",, а аз няколко минути просто се колебаех дали да не откъсна листа, но се успокоих, че едва ли някой ще го види и без това...

    Е, оказа се, че цялата група е посетила след това къщата и е видяла книгата за гости в цялата й прелест, та отнесохме доста майтапи по темата.

    Градчето е много приятно за разходка, има много къщи в стар стил и всичко е направено много спретнато и подредено - играли са и парички от Европейски фондове, вижте и малко снимки от разходката:





    В същия ден имаше някакви възпоменателни церемонии по повод годишнина от руско-турската война и участието на Елена в нея, така че имаше оживление из града.

    В крайна сметка след 2-3 часа миткане из града се върнахме отново в комплекса и директно седнахме по масите... в механата :)

    Последва угощение с агнешки супички, шкембе чорби, яйца по панагюрски и всякакво разнообразие от питки, пърленки, някакви мезета техни + сериозно количество бира, когато решихме, че е крайно време да излезем отново на чист въздух и да играем борд геймс до вечерта.

    Допълнителен стимул за седенето на мразовития (вече) въздух бе въртящото се буквално пред погледа ни агънце, което домакините грижливо поливаха със сос.



    Убедена съм, че всеки има поне по няколко истории, които да разкаже за последвалата Гала Мега Вечеря и силно се надявам да ги сподели като коментар или отделен блог. За да не натрапвам своите впечатления и да давам спойлери на много по-цветисти и пълни описания на случилото се, ще дам само няколко ключови точки:

    1. @vladimir0v най-накрая извади от багажника предвидената почерпка под формата на купчина Джакове, Джонита, Чиваси и (явно) безинтересен за всички Руски стандарт. Щастлива съм да кажа, че всичко бе успешно усвоено и за спомен в офиса още имаме няколко... от чашите.
    2. Агънце - вери, вери гуд. Домакините много се бяха постарали и доста време зареждаха масите с препълнени чинии от месцето с различни гарнитури.
    3. След 12 официално бе Никулден, надявам се @niki6a87 да сподели снимка на резултата от сюрия пияни грайндъри, тениска и маркер :)
    4. Дали на пияна глава или в резултат от години подмолни манипулации и подготовка - Емил Граматиков спечели един сладък бас срещу Ицо Майката, който се състоеше в... надбягване на пътчето извън комплекса на фаровете от колите, екзалтирана тълпа и едни сладки банкнотки след коефициент 4 към 1 + утешителен медал за загубилия. Щастливият победител пък даваше интервюта до сутрешните часове - и в случая това не е просто израз, има и заснето видео интервю, но @didi8bg го крие!


    Благодарим на всички, които се раздадоха по време на нашия Grinders Чеверме уикенд! Тези от вас, които пропуснаха - надявам се, че сте си взели бележка за следващия път, този блог бе предимно във ваша чест, за да не смеете да пропускате повече тези събития!!!

    Епилог

    Отново - не смея да обобщавам положението за всички на следващата сутрин. Кой стана рано и драсна за София и кой е останал да си отспи поне до ранния следобед - имате имената на присъстващите, налучквайте! :)

    И пак да кажа - домакините не развалиха хубавия ни уикенд с разни условности от сорта на час за напускане на комплекса и други подобни.

    Точно обратното - сервираха на всички оцелели на сутринта пържени филийки - отново с домашно сладко, но друго! и след това помогнаха със съвети как най-пълноценно да заредим багажниците с дарове за приятели и познати под формата на шишета с домашна ракия и вино, цели осолени бутове и филенца, буркани от вече споменатото сладко (не че не ви каним в офиса, но няма от тях там!) и други вкусотийки. За неделя изпълнихме отново бързо и с лекота поставения амбициозен план - с ценни насоки от домакините кое къде е в района:
    1. Посещение на Сламената къща, на която всички викахме Глинената къща, но пък учтиво никой така и не ни поправи. Тя се намира на няколко километра от комплекса, на брега на малко езерце с патки и е част от вариантите за настаняване - но може би при малко по-високи градуси...на температурите, вие какво си помислихте!



    2. Посещение на местната мандра, от която заредихме целокупно всякакви видове сирена, кашкавали, масло и т.н.
    3. Посещение на Христовския водопад в околността - след малко офроуд, малко ходене по пътечка с маркировка, малко драпане покрай реката - отново - бе взето решение да посетим мястото след няколко месеца за пикник и плажуване на живописното местенце.


    За финал - благодарности за главния организатор!