1. This site uses cookies. By continuing to use this site, you are agreeing to our use of cookies. Learn More.
Color
Background color
Background image
Border Color
Font Type
Font Size
  1. Покерът е като влакче на ужасите. Само че не е нормално влакче, в което ти знаеш, че нищо няма да ти стане и всичко ще свърши след 2 минути. Той по-скоро е сякаш се качваш на нормален БДЖ влак. Всичко е нормално и както трябва да е. Той се движи със 45км/ч. Мудно и в един ритъм. В следващия момент обаче нещо става и влакът някак си неочаквано пропада надолу. Ти си мислиш, че това не може да се случи физически, но то се случва и вече няма време за много мислене. Пропадаш, хората пищят, викат. Всеки се опитва да се хване за нещо за да не изпадне, много от тях изпадат. Пълен ужас е в целия влак, ти си стиснал това, за което се държиш и не го пускаш каквото и да стане. Знаеш, че това е всичко, което можеш да направиш в тая ситуация, но някак си нещо те напира да викаш. Стискаш зъби още малко и след това изливаш глас с пълно гърло като всички останали във влака. След известно време ти още в несвяст осъзнаваш, че влака вече се изкачва нагоре. Постепенно се успокояваш и се оглеждаш за да видиш кои хора са останали във влака. Не са много. Заедно с тях продължаваш пътуването си нагоре и всички постепенно се успокоявате. Вече може да си поемете дъх. Не след дълго пак сте на повърхността и влака отново е набрал 45км./ч. Само, че тоя път не спира до там. Проъдлжава и продължава. До толкова, че по едно време ти сами я се чудиш дали изобщо ще спре. Става ти вълнуващо като на дете, което за първи път го возят с 220км./ч. По магистралата. Някак-си превъзбудено. Питаш минаващия кондуктор с колко се движи влака в момента и разбираш, че пердашиш с 400км./ч. И си викаш – Еби му майката, БДЖ с четиристотин.