1. This site uses cookies. By continuing to use this site, you are agreeing to our use of cookies. Learn More.
Color
Background color
Background image
Border Color
Font Type
Font Size
  1. Тъй като от доста време не съм писал нищо в сайта, реших да напиша един блог.

    От началото на годината ми се случиха толкова много интересни неща, че може би няма да ми стигне Интернет…., за да ги опиша хахаха J

    Нямам нито една изиграна ръка покер от началото на тази година…..аааа, ок излъгах направих един home game…, но това не се брой J, поне за мен. Признавам си, че от време на време ми липсва играта…, може би не толкова да ми липсва самата игра…, колкото си спомням всички Епик моменти, които съм преживявал покрай нея. Спомням си двете 20 часови сесии, от които бях общо около 45 байна напред…, спомням си как се събирахме на вилата ми и играехме под навеса J ;) J ….еееех навеса хахаха. Най-вече си спомням как играх последната година…, която ми се равняваше като печалби…, може би на предишните 2-3 години J. Спомням си тръпката да играя на високи нива…, ученето…, смеха…, когато ги събирах и тъгата…, когато рибите ме размазваха и трябваше да ставам…победен…, за да не бъстна J. Някак си съм запечатил всичко свързано с покера.., като един прекрасен сън, като едно приключение…, което ми даде толкова много…., толкова много опит.., приятели…, преживявания…, Прогрес!

    Благодарен съм и Винаги ще бъда Благодарен на тази Невероятна игра и всички хора…., всички които толкова много ми помогнахте да стана толкова добър в нея!!! J

    Аз и Покерът бяхме Едно…, в продължение на 8 години….!

    Покерът за мен е Синоним на Свобода!

    Благодарение на Покера…, аз намерих своята Свобода!

    Пожелавам това и на теб…, човека.., който чете тези редове! J

    Много се разчувствах нещо…, затова ще продължавам натам…, че пак ми се доигра… аххаха

    Ако трябва да съм честен…, никога не съм си мислил, че ще правя нещо друго освен да играя Покер…, добре си спомням как си представях, че си стар (дядо Дойл аххаха ) и идва унука… и аз само му казвам …

    - Чакай…..чакай малко…..

    Той замръзва на място, аз взимам врътката и му давам 5к да избухне с приятели аххаха J

    Живота е много забавна игра и винаги ти показва, че плановете и представите ти са…..Относителни J аххаха

    Толкова много се зарибих да се подобрявам и да прогресирам…, във всяко едно отношение…, просто да съм Перфектният Ученик…, непрекъснато да Уча, да се Усъвършенствам и да постигам по-добри Резултати…, че не можех да мисля за нищо друго…

    Непрекъснато Учех и Експериментирах…, върху Себе си!

    Естествено, много…, даже повечето пъти не ми се получаваше от първия.., втория и 10-тия път…, но аз не се отказвах и продължавах!

    Толкова бях Ентусиазиран за всички стратегии, тактики, техники…, които вкарвах в живота ми, че непрекъснато ги споделях с други хора. Забавното беше, че те постигаха същите брутални резултати като мен…., това беше ЕПИК…., някак си това, че те постигат резултати, в следствие на това което има казвах… ме радваше повече.., отколкото моите лични резултати……ВТФ….странно нали!

    Така се Роди и идеята за www.misli.bg.

    В началото доста хора ми се подиграваха и не ме разбираха…, но мен не ме интересуваше…, казвах си…

    - Давай…, давай… не се отказвай…, същото беше и с Покера и виж какво направи!

    Така и направих…, въпреки всичко аз продължих да следвам Мечтата си…, както винаги!!!

    Използвах всички критици за Гориво, гориво, което да ме изстреля директно в Космоса J !

    Няколко месеца по-късно първото ми Събитие на Живо („Мечтата ти е Принтер за Пари“) беше факт, беше безплатно и залата беше за 280 човека.

    Присъстваха около 300 човека…, като 20-тина бяха прави…, Семинара продължи над 4 часа и Енергията беше Брутална….

    От тогава…, всичко се промени…..

    Стана ми ясно, че това е Нещото, това е Мисията ми!

    Почувствах се толкова добре, толкова свободен…, толкова Енергизиран!

    Хората след това идваха да ме прегръщат и да ми Благодарят!

    Беше Невероятно!!!

    Поставих си за цел да направя Най-Епик Събитието в България до края на Годината! J

    Добра цел нали J?

    Много хора ме подкрепиха и само 2 месеца след това направихме, заедно с моя много добър приятели Миро Запорожанов един от най-големите Семинари.

    Събитието този път беше платено и беше за 300 човека:

    Тук вече не мога да ви опиша колко беше Силно….. само ще ви кажа, че хора от цяла България дойдоха, задържах ги 4 часа над обявеното време….беше Епик!!!

    Можете да видите кадри от „Живот без Граници“ тук:

    Юли Тонкин - Ново Начало - Несеминарът! | Facebook


    Много се радвам, че дойдоха немалко покер играчи и много се раздадоха и изкефиха J

    Респект! J Големи сте!


    В момента осъществявам Мечтата си, организирам най-голямото Събитие за Личностно Развитие в България!

    Несеминарът: Ново Начало – Събуди Силата в Теб!

    Тук вече работата става Дебела хахахах 1400 човека, брутална музика, дж, ефекти, проекции и какво ли още не J аххаха 12 часа……, Епик Раздаване…, само аз го водя! J хахах

    Затова го кръстих Несеминарът…., защото няма да е Семинар! J ахахахха

    За повече информация можете да видите тук:

    http://misli.bg/neseminar

    Мога само да кажа….Вярвайте в Мечтите си и Не слушайте другите…, които и да са, колкото и да ги обичате и колкото и да са ви близки, те просто не ви разбират!

    Мечтите ни са много по-близо от колкото си Мислим…., стига да Повярваме, че са Възможни! J

    Мечтайте на Едро, бъдете Смели и Дръзки и ще видите.., как всички тогава ви помагат!

    Споделих Мечтите ми с Вас…сега да кажа какво друго става с мен…

    Почти една година много сериозно се подготвях за Републиканското по лека атлетика.

    Тренировки всеки ден 7 дена в седмицата по 3 часа на ден!

    Брутални тренировки…, много добри треньори….., постигнах мечтата си да се състезавам с най-бързите в България!

    Дисциплината ми беше Спринт 400 метра….Брутална Дисциплина!

    Накратко…, явих се на две състезания…, първото купа Руен…, първото ми състезание по лека атлетика J

    Пътувахме до Руен.., 300 км, бягах…, взех медал…, станах трети…бронза още блести вкъщи J

    Толкова много се изкефих, че направо не е истина…, състезавах се със Световния Шампион за миналата година…..Уааааууууу Невероятен човек…, нечестно Бърз… Нечестно!

    За мен беше Чест да се състезавам с такъв човек!

    Благодаря за това силно изживяване!

    Големият ден…Републиканското Първенство!

    30 участника в моята дисциплина, много от тях професионални атлети…, аз съм най-дъртото магаре в състезанието и съм се готвил по-малко от една година….хммм не изглежда много добре нали ахахха.., не и до момента в който останах без дъх….!

    Тъкмо свършвам загрявката на помощния стадион и излизам на главния стадион за да влезна в състезанието…, когато се чува Мощен Рев…., оглеждам се за да видя какво се случва и какво да видят очите ми…… 2/3 от публиката на Републиканското ни Първенство по лека атлетика е дошла за мен…., супер много приятели, познати, семейството ми…., всички…, всички….ИЗНЕНАДАААААА!

    Всички започват да скандират Юли…, Юли Юли Юли !!!!

    Другите състезатели не знаят какво се случва…, аз не знам какво се случва…., организаторите не знаят какво се случва…., вместо да отида на старта…, аз правя почетна обиколка за тях, започвам да танцувам, задръствам цялото състезание…, извинявам се за което…, просто ми беше прекалено хубаво J

    За състезанието имам написани цели статии на сайта ми… Можете да видите линка тук и да Усетите Енергията на Финалната права…, аз съм Чудовището Дървосекач с зелен потник хахаха J




    Бих всички с които се състезавах рамо до рамо…, като крайно класиране завърших 12-ти, с което съм много горд.

    12-тия по бързина Човек в България…, не е лошо J

    Много Бях Щастлив…, даже много трудно мога да ви изразя с думи какво почувствах…, на финалната права.., когато хората, които обичам Изреваха по този начин за мен…..

    Благодаря ви!!!!!

    След състезанието си взех около 2 месеца почивка и само спортувах лекичко…, след толкова много отсечки, клекове с 200 кг и постоянния звук на хронометъра…реших малко да си почина и за два месеца да не съм про атлет хахах J

    В момента тренирам отново усилено, имам си личен треньор и се Развивам с много добри темпове…, в момента целта е да стана Огре…., по скоро Аrchon…, 90 кг…, 7-8% мазнини, от месец чистя и вече съм готов, остават ми още 6 кг мускули…., о не какви да е …, функционални мускули…, искам да съм не само по-силен.., искам и да съм по-бърз, по-гъвкав и по качествен като цяло!

    Искам да съм Ултиматния Атлет, нещо като супермен.., но плешив и с повече косми J аххаха

    Тренировките са Много Тежки…., направо не ми се вярва…, продължават около 3 часа и след това не знам къде съм…, но резултатите са също така невероятни…, само за 21 дена се изчистих…, на вена и плочка и в момента ставам много силен! J

    Почти правя и мост…, което за мен е ЕПИК…, бях най-дървеният човек на света…, сега вече всичко е различно!

    Промених тотално храненето си, за първи път в живота ми се храня…, напълно Перфектно и правя всички както трябва….Резултатите са потресаващи…, винаги съм си мислил, че храната е важна, но никога не съм се хранил Перфектно….Искам да ви кажа, че няма нищо общо!!! КосмоС!

    При най-бруталният треньор съм Иван Василев:

    Повече за него можете да видите тук:




    Никога не ми е било толкова тегаво на тренировки.., но и никога не съм бил в толкова добра форма…, буквално на моменти тръгвам да летя…, бутам се в някакви неща и те се чупят хахаха много е готино…, определено не съм наред, но ми Харесва.

    Винаги се минава през болката…., Болката от Прогреса…, болката от пожара…, пожара в който изгаря старата ни Версия и се ражда новата ни по-добра версия….

    За да Прогресираме…, и да станем по-добрата ни версия…, първо трябва да убием старата…, трябва да я изгорим и….да, знам това много боли!!!


    Power Overwhelming!!!!!



    Да кажа малко и за феновете на Бензина…..

    Аз и още трима приятели вече сме горди собственици на истинска рали кола! J

    Да, взехме на партия брутална кола!

    Peugeot 106 1.8 – 132 коня, 800 кг J

    Тук не говорим за някой фен да я е правил…, говорим за истинска рали кола с абсолютно всичко към нея…. 30 джанти и гуми, + още един двигател 2 скоростни кутии и още 500 неща… брутална е !

    Плащаме си на професионални пилоти, които да ни учат и взимаме писти J много е яко J

    Скъпо е, но си заслужава!


    Юли Тонкин - Юли Тонкин's photos | Facebook

    Юли Тонкин - Юли Тонкин's photos | Facebook

    Юли Тонкин - Юли Тонкин's photos | Facebook

    От около една година тренираме с тази кола и най-после си я купихме J

    Тренировките са брутални и живот и здраве за в бъдеще със сигурност ще участвам в ралита…, винаги много са ми харесвали и ще сбъдна тази моя Мечта J

    Напоследък изпробвам всякакви коли и много ми харесва да се състезавам на писта!

    Доста научих за майсторското шофиране и за състезателното каране…, много се кефя, че все по-добре владея всякакви коли и изпробвам неща, които преди съм правил само на playstation-a хахахаха

    Блога станах много дълъг и ще спирам…, за да не ви изтекат очите хахаха J

    Още много неща се случват около мен.., но ми е трудно да опиша всички хахаха J

    Който е стигнал до тук…., ако има такива …. Хаха

    Каня ви на Безплатният Уебинар, който провеждам във вторник!

    Темата е много подходяща за всички покер играчи…, защото става въпрос за Парите и как да ги Управляваме.., за да може да имаме повече!

    Как да направим така, че парите ни да изкарват пари и на нас да ни е хубаво.

    Благодарение на парите от покера и знанията ми станах финансово Независим…, така, че всеки може да го направи…, стига да вярва, че Може J

    За Безплатния Уебинар можеш да се запишеш тук:

    WEBINARJAM | Събуди Силата на Парите!


    Пожелавам ви не само късмет и Успех по масите…., пожелавам ви да Прогресирате и да не разчитате на късмета, пожелавам ви да изпълните всичките си Мечти, да се обърнете назад с Усмивка и да кажете ДА!!!! Това бях АЗ!

    Изгорете старата версия…, колкото повече боли толкова по-добре!

    Мухахахах

    Юли Тонкин - jully
    Peio, rokibo, Milchev and 16 others like this.
  2. Чудесно е на този светъл празник да сме с хората които обичаме, които имат наистина значение за нас!
    Чудесно е и хубавото време навън, свободното време, вкусните козунаци и шарените яйца.

    Едно чудесно презареждане, една смяна на обстановката.

    Желая ви весело изкарване на празника, усмихвайте се повече и дарявайте цялата си любов на най-близките си хора, те го заслужават, независимо от това, кой, какво е направил или казал или помислил.
    Нека им простим и да ги обичаме такива, каквито са!
    Те, както и ние правим най-доброто на което сме способни!
    Нека оценяваме, това което имаме!

    Приятен и слънчев Великден!

    Юли
  3. Здравейте :)
    И аз ще започна както е модерно с химна ми през последните 2 седмици :)

    https://youtu.be/iUBwjyhRweQ

    Не случайно съм го пуснал с текст :) :) :)

    Понеже се случват много хубави неща покрай мен, реших да споделя какво става.

    Нямам никаква идея откъде да почна, затова ще пусна рандом генератора ахаха

    От над една година съм огромен фен на Tony Robbins и всички невероятни неща които прави.
    Този човек толкова много ми промени живота и гледната точка за нещата, винаги ще съм му благодарен, за това и за всички добрини, които прави по целият свят.

    Благодаря ти Тони!

    Сбъдва ми се една мечта, утре заминавам за Лондон, ще участвам в 4 дневният семинар на Tony Robbins.
    Семинарът ще е невероятен, както всичко което прави този човек!

    http://www.upwlondon.co.uk/

    Темата е Cash flow Management или казано по нашенски:
    - Ко да си праиийиййм кинтииитийе браааат?
    Заминаваме много готина група, аз, жена мии трима близки приятели. Всички за супер ентусиазирани и нямат търпение за лудницата.

    4 дена, по цял ден Тони ще ни облъчва.

    Наели сме си много готин апартамент и сме много готина компания, абе мечта отвсякъде.
    Остави ли сме си и 1-2 дена да разцъкаме из добрия стар Лондон.
    Ще ъпдейтвам какво се случва на страницата ми в фейската:

    https://www.facebook.com/misli.bg

    Ако има и други БГ от сайта, ще се видим там!
    Толко за това, че ще стане много дълго.

    Леката атлетика върви много добре, зачестих тренировките и резултатите естествено не закъсняха.
    В момента ходя 6 пъти седмично, тренировките стават все по-интересни и интересни.
    Стават все по-технически и сложни, което много ме радва.
    Продължителността е между 2-3 часа, никога не съм си представял, че толкова дълга тренировка може да бъде толкова интересна и забавна.
    От начало се учихме на всякакви неща, буквално на всичко, след което тренировките станаха по-специализирани.

    Треньорите ми, Димитър Петров и Маги Христова, са невероятни!!!

    За мен е огромна чест и много се радвам, че това лято ще се състезавам за тях!

    Първото ми състезание ще е щафета на 100 метра и ще е на 11 Юни.
    Второто ще е щафета на 400 метра и не знам точно кога ще е хаха.

    Моята дисциплина определено е спринта!

    Още не е напълно ясно дали ще съм 100 и 200 метра или 200 и 400.
    Това оставям треньорите ми да го решат, мен всички тези дисциплини ми харесват много!
    Откакто започнах по-сериозна подготовка и включих щанги, нещата сериозно се промениха.
    Станах много по-силен и експлозивен, направо от време на време имам чувството че ще избухна хахаха
    Щангите определено много дават, ако се правят както трябва и ако човек има цел зад тях.
    За щастие треньорите ми казват абсолютно всичко, няма нищо общо, когато човек с 25 години опит ти прави тренировката и планира нещата в месеци напред, да не кажа, че сигурно и години.

    Митко (Димитър Петров) определено е най-добрият треньор с който съм бил някога, също така е много готин човек.

    Едно голямо БЛАГОДАРЯ за целият труд, който полага за нас!

    Стига толко за спорта, ще пусна няколко клипчета, за две от тях ….смешните е отговорен Bladeto

    Благодаря ти, че те има Бладе, умрях от смях хахахаххаха много силни си ги направил.

    В тези клипчета ще видите как се сблъсквам с нови упражнения и ще се посмеем заедно хахах

    https://www.facebook.com/video.php?v=10155331155960366&pnref=story

    https://www.facebook.com/video.php?v=10155331158385366&pnref=story

    The Zealot's movement speed can be increased through the Leg Enhancements upgrade via the Citadel of Adun. Какво виждате, при препятствията още не съм построил Citadel of Adun хахахаха
    The Zealot's attack, armor, and Plasma Shields can be upgraded at the Forge.
    Форджа си го имам, първа сграда хаха
    Ето ме и мен в действие хахахахахх

    https://youtu.be/z5OGD5_9cA0

    аххахахахахха


    В това клипче преборвам, мой голям страх, именно да клякам с 150 кг, дори не смеех да ги извадя в началото от стойката.

    Шубето е голям страх!

    https://www.facebook.com/video.php?v=10155235999790527

    Също никога не съм вярвал, че мога да правя това упражнение с 100 кила хаха
    https://www.facebook.com/video.php?v=10155289927060527

    Много се кефя, наскоро завърших първата си книжка.

    Винаги много съм обичал да пиша и да вдъхновявам хората, затова реших да напиша книжка за някои от нещата които много са ми помогнали в живота.
    Много се радвам, че супер много хора непрекъснато ми пишат, благодарят ми, запознавам се с толкова интересни и различни хора, виждам толкова много невероятни гледни точки, това е огромно богатство и аз съм много благодарен за всички тези страхотни неща които ми се случват.

    Това е книжката: http://misli.bg/bezplatna-knijka

    Това е от мен за сега, знам че много набързо, но просто исках да споделя някои от нещата които се случват покрай мен.
    Много искам да направя подобен материал и за грайндърите и ще направя, най-вероятно другият месец, още се чудя за какво да е точно.
    Под статията ми се заформи дискусия и няколко човека искаха материала да е за лични финанси.
    Ще се радвам да ми дадете обратна връзка и да ми кажете за какво искате да направя материал, защото се чудя между няколко неща.

    Едното е лични финанси, това ще е супер за по-напреднали играчи, които изкарват повечко пари от покера. В този материал бих говорил повече за стратегии за умножаване на парите извън играта.

    Другият материал който искам много да направя е как можем да станем много добри покер играчи и как можем да изкарваме много пари от играта минимализирайки риска и оптимизирайки резултатите (парите), във и извън покера, този материал ще е супер за хора, които нищо не разбират от покер, до всички пичове които цъкат до примерно 20 нл. В този материал бих засегнал повече теми като bankroll management в покер и отново стратегии за финансов растеж извън играта и взаимното им допълване.

    Третия материал, за който имам желание е на тема,че:
    Покерът е игра в която човек се самоусъвършенства, правейки това той става доста осъзнат. Има начини по които можем да свържем покер знанията ни с всяка една друга сфера от живота. В този материал, мога да разширя това мое вярване, това е нещо което много ми е помагало, аз не уча новите неща от нулата, затова реално напредвам толкова бързо. Намерил съм си "пътеки" за придобиване на нови скилове, на базата на старите. Повярвайте всеки добър покер играч е невероятен предприемач или инвеститор или каквото пожелае, просто не го вярва и затова не го прави, защото си мисли, че не е!

    Другите мисля че не са толкова силни, затова дадох три примера.
    Дайте ми идеи за материали, нещо с което се борите, нещо което не ви се получава, нещо което мислите. че е пречката да стигнете на следващото ниво в покер и живота.

    Благодаря ви предварително за обратната връзка!

    Чао от мен за сега, до другия блог.
    psynrg8500 likes this.
  4. Здравейте :)
    Реших да напиша един блог за това какво става с мен тези дни.
    Промених доста неща, после пак ги промених, после пак се върнах за да ги променя отново :)
    Общо взето доста се забавлявам, непрекъснато променям и изпробвам разни нови неща.
    От около един месец насам се отдадох на голяма моя страст, писането.
    Винаги много ми е харесвало да споделям с хората различни неща, гледни точки, преживявания и най-вече АКо извън позиция ахха :) .
    Та реших да не товаря само хората около мен с душевните ми излияния, затова си направих сайт където си пиша и където, който иска, може да прочете какво съм сътворил.

    Сайта е: http://misli.bg/

    Удоволствието което изпитвам от писането е огромно, може би не толкова от самото писане като процес а на възможността да споделя нещо.
    Споделянето всъщност е нещото което винаги много ми е допадало (това е и причината да съм имал ученици в покера).
    Винаги ми е било много интересно как може да предизвикам подобрение в себе си и в другите, видях че когато споделям какъв съм, какво мисля и какво чувствам подобрението идва светкавично.
    Много бързо бях „нахранен“ от едни, осмиван от други, смазван от трети, някой хора даже ме заплашваха да престана да пиша тези глупости иначе не знам си какво.
    В началото бързо се ранявах и обезкуражавах от мнението им, докато в „непрогледният мрак“ се появиха няколко едва доловими „пламъчета“
    Един човек ми благодари от все сърце че съм променил живота му в по-добра насока.
    Уааааууу, толкова ми стана хубаво, толкова много се надъхах, след него се появи друг и друг.

    Вече беше светло!

    Видях много ясно, че съобразяването ми с мнението на хората беше просто жалка проекция на егото ми.

    То се бореше с всички сили да оцелее, да победи, да е по-добро!
    Страхът на егото ми от провал бе огромен, страхът от това, какво мислят другите, ме спираше да правя каквото ми харесва и каквото съм.
    Страхът от "страшният съд", какво мислят другите, как ще ми се подиграват, хранят и плюят.
    Преди няколко дена всичко това изчезна и за това с радост пиша този блог :)
    Осъзнах че моят страх бе и техен страх!

    Разбрах, че всъщност не сме много различни, че всички имаме страхове, че всички имаме болки за които не говорим, всички се страхуваме от това да разгърнем безграничният си потенциал.
    Начинът по който промених перспективата за мен, беше вместо да „воювам“ срещу хората които говорят лошо за мен и ми се присмиват, аз видях че това всъщност не са те.
    Това бе същият този страх който бе в мен, той ме управляваше, както управляваше и тях, ние всъщност бяхме в един отбор, но мислехме че сме врагове.

    Видях също, че нямам врагове!

    Когато разбрах това, веднага звъннах на един „бивш“ приятел който бях заклеймил, че ме е прецакал и искрено му се извиних.
    За моя радост, той се оказа доста осъзнат и ми каза:
    - Юлка, знам че не го мислеше и ти прощавам! Няма никакви проблеми.

    Бях в шок, усетих любовта му като лекарство, толкова бях щастлив!

    Започнах, да не се приемам много на сериозно, най-близките ми приятели непрекъснато ме бъзикат и ми се подиграват за новият ми сайт.
    Ако искате ми вярвайте, бъзаците им са толкова добри, че и аз започнах да се смея с пълен глас.
    За най-големия признавам Бладето!!!
    От както не работи вече с нас, значително е вдигнал чувството си за хумор, все по-често разбирам какво иска да каже :)
    Използвам да благодаря и на най-големият ми фен Веско, благодаря ти!
    Дори нямаш представа колко много ми помагаш!
    Когато промених гледната си точка видях, че всичко е прекрасно, не трябва да мисля за никой и за нищо, никакви външни фактори не могат да ме променят и попречат, точно обратното, помагат ми.

    Преборих се с много страхове и видях че те са просто бледи сенки, който са безсилни пред необятната мощ на съзнанието!

    Приканвам ви да направите днес нещо от което ви е страх!!!

    Не се оправдавайте, не го мислете, просто го направете!


    Направих неща, от които ме беше страх от години и видях че за толкова лесни и смешни.

    Осъзнах колко е важно да подкрепиш, този който го е страх!

    Само една малка дума, само един поглед, само една усмивка може да му вдъхне целият кураж на света, целият кураж да пребори този страх и да живее свободен, без окови!
    Видях го защото го изпитах, изпитах го защото бях готов за него!
    Когато бяхме на лагера в Гърция с покерджиите се заформи разговор за начин на мислене, бизнес и така на татък.
    Повечето хора не бяха съгласни с мен, тогава това доста ме натъжи.
    Видях как се борят със страховете си и не успяват, аз самият не успявах.
    Върнах се в стаята и си казах, че явно не ми се получават нещата да вдъхновявам хората.
    Бях говорил 5 часа и не бях успял да "запаля пламъка" в нито един човек.
    Легнах си разочарован!
    Споделих болката ми с жена ми, тя ме подкрепи и каза че все някой ме е чул и ще направи промяна към по-добра версия на себе си.
    Аз обаче не и вярвах, знаех че го казва само за да не се чувствам зле.
    На сутринта дойде един човек (ще го запазя в анонимност).
    Каза ми че съм невероятен човек и ми благодари за всичко което съм казал предишната вечер.
    Не мога да ви опиша колко бях щастлив, той ми показа че това в което вярвам е истина, че можем всичко, че сме прави. Той ми вдъхна кураж да продължа с всичка сила напред.

    БЛАГОДАРЯ ТИ!


    Когато искате да благодарите на някого, го направете веднага, може това да промени живота му, за мен това което направи този човек, тогава бе такъв момент.
    Вече знаех че това което правя има смисъл, че ще успея!

    Ще направиш ли това за другия?

    Ще му помогнеш ли в този така труден момент?
    Или ще му се подиграеш колко е жалък и ще му се смееш, как е толкова зле?
    Това съм го правил доста време, видях че не води до нищо хубаво!
    Вселената е огледало и всичко което направим се връща към нас.
    Всяко чувство, мисъл, дума, действие винаги се връща като бумеранг!!!
    Хубавото е че винаги имаме избор, избор да бъдем по-добри!
    Да обичаме, вместо да мразим.
    Да подкрепяме, вместо да смазваме.
    Да се смеем, вместо да се мръщим.
    Да благодарим, вместо да искаме.
    Да се харесваме такива каквито сме, вместо да се съдим.
    Да действаме, вместо да бъдем перфектни.
    Да мотивираме другите, вместо да има казваме че няма да стане или е много трудно.
    Да приемаме и да се радваме на другите около нас вместо да ги плюем.
    Да се радваме и да се забавляваме, защото живота е страхотно приключение, ако го направим такова.

    Имаме безгранична сила, Време е да я използваме!



    Написах и няколко материала за покера, скоро управата ще ги пусне :)

    Юли
    Time4 likes this.
  5. Денят е събота, датата е 20 Декември.
    Събудих се към 6 сутринта, но останах да се излежавам до към 7.
    Навън стана светло и красиво.
    Станах и усетих колко всъщност съм се вдървил от вчерашният спортен ден. Стигнах коцукайки до другата стая без да успея да събудя жената, затворих вратата след мен като истинска нинджа.
    Изпих набързо голямо количество вода и започнах да се обличам за сутрешната ми разходка.

    Навън беше прекрасно, слънцето грееше, птичките пееха. Паркчето пред нас беше доста населено по това време с хора извели домашните си любимци.
    Кипяха небрежни разговори за живота и за хубавото време. Разходих се, поразтегнах малко (отпуснах дървенията) повисях малко на лоста, докато не усетих колко хубаво ми се отпусна цялото тяло. Прибрах се, приготвих си закуска и се нахраних обилно.

    Телефонът звънна, беше Тони (Tony_God). Още с първите му думи разбрах че току що се е събудил, това ме накара да се усмихна хироко.
    - Тон-Тон......готов ли си?
    Попита той.
    - Винаги готов картов.
    Отвърнах аз, смееики се.

    Направихме си среща, по скоро отидах да го взема от тях.
    Той започна да води с лекота около 54 разговора по телефона (почти едновременно) , аз гледах пътя и се наслаждавах на шофирането.
    От време на време изпълнявах внезапни команди:
    - В ляво тук, в ляво тук..... извинявай.
    Беше ми забавно и не се напрягах.
    Събрахме още няколко приятели по пътя и отидохме към Чепинци.

    Там ни чакаше днешното ни приключение.

    Трима инструктура, един механик и много състезателни коли!
    Пистата беше дълга около километър и нещо и беше като черен път в полето, с обилна кал по завоите.
    Очите ми неволно се насочиха към едно Subaru Impresa STI.
    Другите се засмяха и ми казаха че има време и за това.
    Първо ни обясниха някой основни неща за майсторското шофиране, също така за не дотам майсторското.
    Качихме се в най-бързата кола на света!
    Golf 2 85 коня (черен)

    Всички в началото си викаме че това е смешно и да ни дадат нещо по-така.
    След първото кръгче с голфа бях на съвсем друго мнение.
    Аз просто никога не съм карал кола така!!!
    Направо му взех душицата, оборотите винаги бяха в червеното, дърпах си ръчни и влизах с вратите напред в завойте, излизах от пистата с прилична скорост в всякакви храсти и драки.
    Абе яко екшън с две думи.
    Спирачките на голфа не бяха серво и трябваше да се бият яки шутове преди всеки завой.
    Много бях впечатлен от седалката и коланите.
    Седалката те обхваща отвсякаде и има 5 колана които се слагат по отделно и се стягаш яко.
    Цялата кола отвътре е с метална клетка, която при удар, преобръщане итн да запазва пилота.
    Направих около 10-тина обиколки с голфа, до мен седеше инструктор който непрекъснато записваше грешките които правех и не казваше нищо.
    Е от време на време пускаше по някоя друга забележка, но доста пестеливо.

    Бях много впечатлен от много неща, едно от които беше че имам много малък контрол върху кола 85 коня на такъв терен, когато трябва да правя обиколки за време.
    Няколко пъти излизах от пистата, не утцелвах предавката, не успявах да набарам лоста на ръчната от първият път (много е забавно като искаш да вземеш завой с ръчна и не утцелиш лоста..... ахха). Видях че не съм толкова добър за колкото се мислех, даже видях че съм направо начинаещ.
    Разбрах че съм изградил някакво фалшиво самочуствие на добър шофьор, без изобщо да знам каде се намирам.
    Явно бях направил някаква комбинация от това че съм добър на съсъезателни видео игри и симулатори, и на това че карам бърза кола.

    !!!!!!REALITY CHECK!!!!!!!

    Не можех да изпозвам възможностите на кола 85 коня с предно предаване, а карах кола 350 коня със задно!
    За щастие това не ми помрачи настроението, даже обратното, бях много благодарен че мога да се науча от по-добрите и целият бях в слух.
    След направените обиколки се качиха другите приятели с които бяхме отишли.
    Бяхме около 6 човека. Един кара с един инструктор и другите петима обсъждаме ''политиката'' с другите про-та.
    След голфа имахме малко тренировки на сухо за работа с волана.
    Откриха ми много важна пробойна в боравенето с волана, а именно:
    При завой на дясно например завивах с усилие предимно съсредоточено в лявата ръка, дясната само помагаше с леко придържане. Правех така нареченият такси завой.
    Оказа се че обратното е доста по-ефективно, дясната изпълнява голяма част от работата използвайки по-големи мускулни групи.
    Това позволява да сме по-стабилни и да се изморяваме по-малко.
    А повярвайте, след определено време зад волана на тези машини и тези условия, умората чука на вратата.
    Поправихме грешките за около 30-тина минути след което започна втори тур.

    Истинска състезателна рали кола, Peugeot 106, 130 коня!

    Вътре бяха спазени всички изисквания за истинска състезателна рали кола, ролбарите бяха доста по-масивни и бяха насвякаде, един от компанията ни който беше доста едър и голям не можа да влезе в колата и докрая си въртя с голфарата.
    След трудното влизане, бях приятно изненадан колко яко беше вътре.
    Чувствах се като дете което ще си играе с най-готината играчка на света.
    Докато инструктура до мен ми обясняваше разни неща усетих че така съм се нахилил че не мога да кажа нищо от радост.
    Като ме видя и той се усмихна широко и ми каза.
    -Виждам че си готов да тръгваме.
    Не казах нищо, светкавично си закопчах коланите, направих всички процедури, които бях научил по-рано от голфа и потеглихме.
    Тази кола нямаше нищо общо с Голфа!
    Беше супер твърда и стабилна, доста бърза, спирачките бяха серво и не трябваше да ги ритам с всичка сила.
    Споделих с инструктура че чуството ми за контрол тук е доста по-добро.
    Той се усмихна и каза:
    -Ще видиш че това е нож с две остриета.
    Нямах много време да се замисля над думите му, а може би трябваше.
    Скоростта тук бе доста по-висока и всяка грешка костваше много повече!
    Беше много забавно, потях се като луд и усещах как адреналина напълно ме е превзел.
    Рязко спирах преди всеки завой, след което давах газ следвайки инструкцийте на учителят ми и опитвайки се да утцеля перфектната траектория.
    От време на време просто се забавлявах засилвайки се и дърпайки ръчната в завоя.
    Навсякаде хвърчеше кал, звучният метален звън на камъчета и кал удрящи се навсякаде по колата правеше кефа още по-голям.
    Като слезнах от колата, всички почнаха да подскачат като подивели около мен, питаха ме как е било и дали ми е харесало.
    Хилих се като олигофрен и непрекъснато повтарях че е мнооого яко .....мноооого яко.
    Беше ред на следващият.

    Останах на ливадата с другите гледайки как колата се отдалечава удряйки прекъсвач на всяка предавка.
    След наколко минути на ливадата разбрах че целият съм мокър и нямам други дрехи, не направих нищо по въпроса защото разговорите покрай мен бяха прекалено интересни.
    След като всички се изредиха на бегачката, дойде време и за последното ни предизвикателство.
    Няколко наредени конуси в права линия, трябва да минаваме между тях като змия, без да ги бутаме, с колкото се може по-висока скорост.
    След като ги минем трябва да се засилим, да обърнем с ръчна и да повторим упражнението.
    Така направихме около десетина серий.
    Това упражнение бе предимно за работата ни с волана, която преди това учихме на сухо, трябваше да се опитаме да усетим колата, да разберем кога, каде е тежеста и и да проверим дали разбраме изобщо каде се намираме хаха.
    Бехе много забавно, също така беше и сериозна тренировка.
    За да се завие от едната страна на другата трябват доста качества, освен да знаеш какво правиш, сила, бързина, сръчност, координация.

    Докато чакахме всички да минат собственика на пистата ни направи невероятно шоу с BMW 3.
    Колите които карахме този ден бяха с предно предаване, за разлика от BMW-то.
    То летеше по завоите с около два пъти по-висока скорост от нас ( на моменти беше даже леко страшно да го гледаш).
    Имаше няколко завоя с невероятни дрифтове с огромна скорост.
    Спогледахме се и си казахме че задкормилното устройство играе важна роля в този спорт.
    Общо прекарахме около 5 часа на пистата, чак накрая започнах да усещам всъщност колко ми е студено и как искам да се прибера, да ям сладко и да си лежа, гледайки някои филм.
    Благодарихме на учителите ни за незабравимото приключение и почнахме да се разотиваме.

    Първият които напусна паркинга от нашите си тръгна така че всички изпопадахме на земята от смях.
    Първа...гааааасссс....втора...даааййййй хахахаха едва спря за да не прескочи околовръстният път.
    Инструкторите казахе че това не е много смешно и да не правим по пътищата това което правихме днес на пистата.
    Въпреки че се смях много на тръгването на Сашо, вътрешно знаех че играта трябва да остане на игрището!
    Посъветваха ни на пътя непрекъснато да тренираме техниките за безопасност които научихме за този ден.

    Ще споделя някои от тях за всички които искат да научат нещо ново за безопасното шофиране.
    1: Двете ръце на волана!
    Ако колата е с ръчна скоростна кутия, предавката се сменя и ръката сменила предавката отново хваща волана.
    Добра позиция за разположение на ръцете е 2 без 10.
    2: Седалката се наглася така че да ние удобно да караме но заедно с това да имаме сила и бързи реакций в тази позиция, да можем да се обръщаме навсякаде с лекота, осигурявайки добра видимост.
    Казаха че според различните хора варира, но е хубаво ъгълът около лакътя да е близък до 90-тина градуса.
    Като груби грешки посочиха лягането на седалката и управлението с прави ръце.
    Направиха ни даже тестове какви са ни реакцийте и силата в тази позиция... и повярвайте ми нещата не са добре.
    Значително нахраниха един двама от групата които караха с една ръка на волана.
    Всички сме минавали оттам и знаем за какво става въпрос. Една ръка на волана и другата държа скоростният лост (дори при автоматиците).
    Помолиха ни да не правим това ако държим на себе си и на тези които обичаме.
    Направихме тест колко сме адекватни с една ръка на волана при наличие на екстремна ситуация.
    Резултатът бе че най-вероятно няма да има друга екстремна ситуация хахах
    Имаше и още доста други неща, но избрах най-важните за сега.
    Освен че много се смях и забавлявах изпълнявайки моя огромна детска мечта (да карам рали кола), научих много неща за това как мога значително да повиша сигурността при управление на всеки автомобил, и най-вече да не ме е страх от ситуаций, кадето си мисля че съм извън контрол, научих много неща и нямам търпение да науча още много нови неща.

    Много съм благодарен на Тони_god (човека които ни заведе, даже и почерпи прекарването) както и на целият екип пилоти,инструктури механици и всички които помогнаха това нещо да се случи.

    Определено мисля да се повтори, защото изживяването беше невероятно!
  6. Отдавна се каня да напиша блог на тази тема, но все отлагам и отлагам.
    Преди малко видях един един добър мой приятел е написал абсолютно всичко което исках аз да споделя и затова направо ще copy/paste-на неговият труд хахаха.
    Авторът е Мирослав Запорожанов.
    Току що му звъннах да му кажа че определено трябва да пише :)
    Благодарим ти Миро за чудесно написаните думи.
    Приятно четене :)


    At the age of 21 I had my first serious job. I was on my way to becoming the youngest stock broker in Bulgaria. Financial markets was something that fascinated me. I read a lot. I asked a lot of questions. I had some of the best mentors ( Alexander Nikolov , thanks for everything I learned from you)

    Eventually one year later I had my BIG BANG. I Turned a mere $500 into tens of thousands through financial speculations. All this happened in just three months during the biggest financial crisis.

    I was 22. It felt like I’m the king of the universe. Few years earlier I worked for $100 per month, and now I was earning that in just a couple of hours.
    Then one day in September 2008 the shit hit the fan – the financial storm got to its extremes. I made a lot of money that day.

    However, something typical was about to happen. As I was from the few that made money during the worse week in the financial history…it just was not enough.

    A desire for MORE had taken me over. I wanted MORE money, MORE experience…I wanted MORE of whatever was available and I was willing to risk MORE, but did not know how much really MORE is…

    Few weeks later I had my worse day losing $3000k in a single night...because my desire for MORE was increasing Exponentially…every dollar I earned I was willing to risk to get few MORE.

    But I did not lose everything. In fact I learned a lot about myself, how people behave, why we always want more…

    And all this had to happen to help me realize that MORE actually leads to LESS and vice versa…

    Let me explain…

    When we want MORE of something our Mind gets surrounded by a brain fog and we can’t see our life clearly. We miss opportunities. We miss to enjoy. We simply miss to live life because we are always chasing MORE.

    THE PARADOX OF MORE

    There’s no more than more. It’s a viscious never ending cycle. Wanting More means you don’t have enough yet.

    We want to know MORE and we consume junk-like information (videos, articles, blogs, short ebooks) like never before…

    We want MORE free time and money so we work ourselves to exhaustion only to find ourselves spending our free time resting about the next day of hard work…(crazy isn’t it?)

    We want more short trips and excursions to major cities only to find ourselves that we are unhappy in the city where we live in.

    We want muscular body so we feel significant when compared to other people but we end up more insecure and less flexible when it comes to mobility of movement (try to catch your hands behind your back).

    We want MORE money so it makes us feel successful, accomplished, satisfied with who we are.

    We want MORE friends and MORE social life…because the small talk conversations about the weather, politics, economics distract us from our inner conversation. We lack depth in our communication…we can’t even have a dinner without looking at our phone to get MORE informed about what our “virtual” friends are doing…

    So the more you want something, the less you will have it.

    Because life is like a magnet…if you want it badly enough you actually get further away from it because of the brain fog…you clutter your mind with so many options that you get either overwhelmed, anxious or frustrated…

    and You become impatient about the time when you will have it in your life…the time when everything will fall into place and you will have ENOUGH.

    But there is no such world “ENOUGH” in the “MORE” vocabulary…

    THE ANSWER

    I heard one of my mentors, the best Marketing Consultant ever lived Jay Abraham say the following:

    “I’ve worked for 40 years. I’ve worked in 450 industries. Then one day I decided to condense all my knowledge and experience in a book of 250 pages. A book you could read for several hours. Do you really think that you will be able to grasp the depth of my philosophy and 40 years of experience in just a few hours or days or weekes? Do you think that you will serve people without deep know-how?”

    So choose to consume LESS information from LESS sources but choose to go deep. Go in total immersion in the topic/activity you are most passionate about. Ignorance is bliss (when used selectively).

    Choose to do LESS things (ideally one). This way you give it all your focus and energy.

    Choose to have intense, deep and meaningful relationships with a few friends. Likes, shares and comments don’t matter. It’s the deep feelings and experiences that bond us with other human beings.

    Choose to think LESS and instead fall in love with just doing YOUR thing. This is how great Ideas would flow, opportunities will come, joy will find you.

    Choose to eat LESS food and instead fuel your body with nutrients.

    Choose to want LESS results. Choose to have LESS or no expectations.

    Choose to want LESS for yourself and MORE for others.

    Our Dreams are the destination. LESS is how we get there safe and sound
  7. Реших да драсна едно блогче с какво се занимавам :)
    От преди месец насам решиш доста да променя спортуването ми. Цял живот съм ''натягал'' (блъскал,тичал,претренирал,участвал във всякакви безумия с цел доказване колко съм велик хахах)
    Започнах да усещам че определено не е това начина.
    Въпреки постиженията и всички радостни моменти на победи итн....накрая остава една празнота... празнота в търсенето на следващото предизвикателство, на следващото състезание..... на следващата възможност за доказване на качествата ми.
    В моента съм в състояние в което почти не усещам тялото си, то е останало някак си на заден план.
    Един вид аз напълно съм го пренебрегвал цял живот за да мога да постигам това и онова.
    На пръв поглед човек ще си каже че съм развил качества на които всеки ще завиди...но това е само на пръв поглед.
    Плюсовете които човек вижда отстрани... са всъщност ''проклятие'' в дългосрочен план.
    Примерно: Мога да ям каквото си поискам и няма да надебелея, няма да ми падне и нивото на енергия...дори когато ям най-големите боклуци пак имам пауър не надебелявам и не се изморявам. Звучи супер нали....и аз така си мислех хахаха, също така мога да не спя няколко дена или да спа по много малко часове ако искам...също нп '''Ezzz game''' хахаха и още все такива ''впечатляващи'' неща.

    Това всичко е супер, обаче то води до един изключително нездравословен начин на живот!
    Вместо да съм ''приятел'' с тялото ми и да се ''разбираме'' аз го използвам брутално и понеже не ми дреме какво мисли то по въпроса защото никога не съм го чувал... сме изградили една връзна Шеф-Роб кадето то най-вероятно доста ме мрази хахахах.
    Чрез този абюз то след време ще ме изостави и след 10-15 години хората който преди съм мислил за нездравословно живеещи ще ми помагат с торбите за пазар.
    Затова реших малко да се погрижа за тази чудесна ''машинка'' нашето тяло и да и се отблагодаря че ми позволява да се наслаждавам на този свят през нея :)
    Поради тренировките ми съм станал изключително дървен и силен...обемът на движения ми е трагичен...много съм стегнат и не мога да се отпускам. Поради тези неща не мога да правя това и онова което може да го направи и малко дете или 50 кг мацка.
    Пример: Доста силен съм обаче не мога да ходя на ръце защото ще си скупя дървените китчици аххаха
    Мога да тичам с часове, но не мога да изплувам една дължина кроу в басейна :)
    Промяната е следната:
    Спрях всички силови тренировки. С това искам да сваля няколко кг мускули. Това значително ще ми помогне за обем на движение в горната част на тялото и лека по лека ще започна да се отпускам.... и да мога да си държа ръцете нагоре изправени без да се изморявам на 20-тата секунда хахаха .
    Започнах да ходя на плуване с тренер.
    Много е забавно хахаха супер зле съм. Всичко ми е много криво и отгоре на всичко потъвам като котва хахаха .
    На тренерчето не му се верва ква съм котва.
    Започнах да разтягам всеки ден, процесът е толкова бавен че дори не знам дали имам напредък изобщо хахаха
    Да не говорим че като хвана лоста да вися на него (часто от разтяжката ми) много ми идва да се нагърмя с някви набирки и силови.

    Намерих си и много готина тренерка по лека атлетика ( това ще ми остане от силовите тренировки частичен кеф ахха )
    Горе долу това е от мен промяната в спортуването ми или по скоро в ъпгрейдването на тялото ми и на здравето ми.
    В крайна сметка за мен не са важни толко постиженият а това да мога по-дълго да се наслаждавам на добро здраве и да съм колкото се може по-балансиран в живота.
    Това много ясно се вижда когато зърнете 86 годишният дядо от раковски които прави по 1 дължина мнооого лекичко и 4-5 набирки ...пак една дължина леееекичко и пак 4-5 набирки и така 15-20 минути.
    Или дядото на лостовете при ритуалната...един ден един приятел го питал каква е тайната?
    Той казал ....дете мое хахаха никога не съм се стремил да правя постижения но от много години ставам сутрин лекичко подтичкам и идвам за малко през лостчетата да се понабирам и да поразтегна.....не е зле за 82 г дядо да прави 6 набирки по между другото :)
  8. Реших да напиша блог за това как си изкарвме на Банско.
    Но сега отивам да карам :) ахахаха
    Очаквайте продължение.....


    Тръгнахме понеделник около 13 часа.
    Събрахме се Аз, Зографа,Фирата, Чефо (протектора), Брото и Peshove.
    Плана беше да тръгнем с 2 коли понеже протектора беше сложил терикатската жанта (с лятната гума :) ).
    Планът обаче не сработи, защото се оказа че имаме супер много багаж......та се наложи да вземем и колата на Чефо.
    Пътя беше супер.
    Спиаме и питам Чефо....
    -Кво стаа как е с летните...
    Той ми вика:
    -Абе от време на време има игра с публиката ама ще се оправим
    хахахахах ...много силен лаф :)
    Спряхме на предела да ядем шкембе....обаче като пробвахме дали ще тръгнем отново решихме да продължим без да ядем.
    Фирата падна много яко по глава аххахахахах докато бутахме колата на Протектора хахахаха.
    Евалата Фира, благодаря ти че те има.
    Пристигнахме в хотела Свети Георги.
    Бяхме много приятно изненадани от хотела.
    Супер спа, добра храна и много близко до пистите.
    Утре ще разказвам още и ще приложа и снимки......
    Изкарваме си супер...трябва определено почесто да се организираме за подобни неща!!!
  9. ДА СИ ЖИВ И ЗДРАВ И БЛАГОДАРЯ ТИ ЧЕ ТЕ ИМА.
    КАКВОТО СИ ПОЖЕЛАЕШ ДА ТИ СЕ СБЪДНЕ...... само не може да караш колело хахаха :) :)
    :) :) :)
  10. Вчера се събрахме в Хепито при Цум.
    Отговорник за събитието беше Ванката (hadrwin).... благодарим ти Ванка :)
    Много беше забавно, без да се усетя минаха 5 часа хахаха. Бяхме около 15-тина човека. Аз лично много, ама много се изкефих... трябва наистина по-често да се събираме :)
    Не пропуснах да направя шоу като си разлях навсякаде таратора...хахаха при идването на Тонката.... аххаха силен човек силна аура... таратора фръкна като .....таратор аххахах. Поздрав за всички присъстващи вчера ....хахахаха.
    На излизане от заведението един скитник обра Оги (getbigboy).
    Играха на вързано на гатанки. Скитникът беше видимо пиян и се полюлчваше с усмивка....залогът беше един БГ ЛЕВ :) , бяхме 10 вс един.
    Гатанката е. Едно джудже се прибира пияно вкъщи.... и вместо да си легне на кревата си ляга на масата.... защо джуджето си е легнало на масата а не на кревата.... това му отне около 10 тина минути поради състоянието в което се намираше .... каза ни спокойно момчета най-вероятно ще знаете отговора, надали сте толкова тъпи, ние фейлнахме ..... Оги да си каже отговора...беше уникален хахаха .
    Ще се радвам пак да се съберем :) и да се посмеем
  11. По време на пътуването ми из Европа много мислих над различни теми от живота. Още от малък знаех, че ще постигна велики неща и ще подобря живота на много хора. Когато си направих по-задълбочен анализ, разбрах че е невъзможно човек да подобрява живота на другите при положение, че неговият е низ от грешки.

    Когато бях малък си мечтах да съм безсмъртен, да живея вечно и винаги да съм млад. Колко странно как мечтите ни се превръщат в сиво ежедневие и не се стремим към тях. Очевидно моята мечта е невъзможна (за сега).

    Преди месец видях един дядо на стадиона, човека беше може би на 70-80 години. Беше се ухилил като дете и тичаше, на всяка обиколка правеше между 5 и 10 чисти набирания и пак около толкова кофички. Поспрях малко моята тренировка и започнах да го наблюдавам. Беше облечен само с гащета за тичане и маратонки, около 175 см 70-75 кг, годините му се познаваха единствено по кожата, която тук таме бе увиснала леко.

    Аз съм на 30 години и никога не съм съм спирал да тренирам, мога да кажа също така, че имам много ген за това и невероятен метаболизъм, но този дядо направи сходна с моята тренировка!!!

    Това силно ме впечатли и ме накара сериозно да се замисля каде са ми грешките! Очевидно грешката няма как да е в тренирането или ако е там ще е просто детайл, нещо което не е толкова важно, защото съм тренирал всякакви неща и мога да кажа, че в тази сфера знам горе долу какво става.

    Реших да разбия нещата така – рецепта за дълголетие, без болести и невероятна физическа (умствена) форама до дълбоки старини:
    • Спорт
    • Хранене
    • Спане
    • Стрес
    Понеже, когато става въпрос за физическа форма, всички винаги ми казват:
    „- Юли ти си машина ....евалата.....“ - и аз си знам че съм машина .....
    Да ама НЕ.

    Аз съм машина сега и само сега, поради факта, че съм млад и освен това съм облагодетелстван с всичките power ups (ген, метаболизъм, невероятен имунитет.....и тн.).

    От половин година насам, аз не мога да вдигна спортните си постижения, колкото и да се старая, колкото и да повръщам след тренировка (тези, които са тренирали с мен, знаят).

    Лайфтайм статистика
    - Спорт 8/10
    - Хранене 0 /10
    - Спане 0/10
    - Стрес 2/10

    Отценка за дълголетие по критерий размислите на Юли = 10/40 = 25% ефективност.

    Аз си мисля че съм мега машината, но реално съм недоразвит плазмодий в сравнение с това което мога да бъда!!! Цял живот съм ял junk food и съм пил безалкохолни. Сметнах си, че в продължение на 15-тина години съм приемал аколо 1кг захар на ден.

    Сметка за един ден:
    - 2 х 2 литра кола = 440г захар (след това минах на Nestea, защото е по-полезно и не е газирано 3 х 1.5 л = 360 г захар)
    - Junk food = незнам колко захар има, само знам че е много 100-300 грама
    - Сладко 100-400 засвиси от деня
    -
    Това е само захарта, дори няма да задълбвам за другите вредни неща в тези храни и напитки, защото няма да ми стигнат и 10 блога.
    Замислих се, че по начина, по който се отнасям към тялото си няма как да имам очаквания, че ще живея много години и ще съм здрав.

    Всяко едно решение, което взимаме се отразява в дългосрочен план!!!

    Може би всички забравихме кое е най-важното. Гледам как всички сме се озлобили, овълчили, всичко, към което се стремим е толкова плитко, преходно и материално. Сякаш в цялата тази бързина за материален „успех“ всички забравихме, че сме живи организми и единственото ни истинско притежание на тази земя е нашето тяло.

    Благодарение на него ние сме живи и съществуваме!!!
    Защо непрекъснато се самоубиваме?

    Това е въпроса, на който не мога да намеря адекватен отговор. В по-голямата част от съзнателният ми живот аз съм се самоубивал, леко, постепенно....малко по малко.

    Нека всеки си избира собствения път, аз съм от най-тежките случаи и нямам никакво право за критика над когото и да било. Винаги съм поставял здеавето си на най-заден план, приемал съм го за даденост. Много интересно как винаги съм казвал, че най-важното е да сме живи и здрави, но никога не съм подкрепял думите си с действия. Най-дългата диета, която съм правил през живота си, беше 3 часа, доста по-малко отколкото, когато просто съм бил гладен и не е имало какво да ям! Който ме познава лично, знае много добре за какво говоря!

    ВРЕМЕ Е ЗА ПРОМЯНА, ОГРОМНА ПРОМЯНА!!!!!!!!!!!!!
    ВРЕМЕ Е ДА ИЗВАДЯ ТЯЛОТО СИ ОТ ПОМИЙНАТА ЯМА, В КОЯТО СЪМ ГО БУТНАЛ И НАТИСКАЛ ЦЯЛ ЖИВОТ!!!!!!!!!!!!!

    Знам че ще е трудно, но знам, че мога да го направя, знам, че мога да променя всичко!


    THE HUGE CHALLENGE

    Предизвикателството е дългосрочно и целта ми е всичко, което ям и пия да носи value (стойност) на тялото ми. Не на мозъка ми (KFC и вафла за десерт), а на тялото ми.

    Първа стъпка:
    Detox (изчистване)
    За щастие жена ми има много дълбоки познания в това и много ще ми помогне (знам какво ще кажете, сгоди се и чехъла го натисна  )

    Една седмица ще съм само на течна храна.
    Закуската ми вчера беше:
    1) ¼ ананас
    2) 1.5 ябълки
    3) ¼ краставица
    4) ½ тиквичка
    5) 150г спанак
    6) 25г кълнове
    7) Шепа броколи
    8) ½ лайм
    9) ½ глава цвекло
    10) 2 стръка селъри
    11) 1 лъжица пшенична трева
    12) 1 лъжица спиролина
    13) ½ авокадо
    14) Лед

    За обяд вдигнах грамажите и добавих и 3 моркова и удвоих авокадото, защото то доста засища. За следобед и за вечеря имаше други съставки.

    Общо за деня имах около 4 хранения + един фреш от мола, защото доста огладнях и бях далеч от вкъщи.

    Вчера – тотал:
    3 литра сок, 1 литър фреш и още около 2 литра вода.
    Това, което изядох вчера може би го изяждам за 1-2 месеца (незнам дали знаете колко е 300 грама спанах хахахаха - една торба хахахаха).

    Написах този блог, не само да се самонадъхам (което определено постигам докато пиша), написах го да надъхам и други хора.

    Ще ъпдейтвам прогреса ми отдолу в коментарите.

    В момента съм 84,5 кг, довечера ще ми премерият и мазнините - body fat (според мен съм между 8-10%). Целта ми не е да свалям килограми, нито плочките ми да се виждат по-добре, целта ми е да дам на тялото си това, от което винаги съм го лишавал, това от което винаги е имало нужда!

    ВРЕМЕ Е ЗА ПРОМЯНА !!!!
    СЕГА!!!

    Това е последен ъпдейт към блога.
    Детокса ми продължи 4 дни.
    Първите един-два дена имах наистина много енергия и се чувствах чудесно. Това чувство постепенно избледня в 3 и 4-ти ден.
    Много съм доволен от постигнатият резултат!
    За 4 дена свалих един килограм (не че ми е трябвало).
    Най-големият + беше че в момента усещам как стомахът ми всякаш е по-малък от преди.
    Това е супер, защото в момента изяждам 2/3 от храната която изяждах преди и се чувствам пак толкова сит. След ядене не съм подут като балон.
    Определено Джусинга е уникален метод за набавяне на нужните ни хранителни вещества по много вкусен начин. Препоръчвам го на всеки.
    В момента закусвам сутрин със сок (спанак -1 шепа, 3 ябълки, 1/4 ананас, 1/2 авокадо, 1/2 тиквичка, 1/2 краставица, 1/2 лайм, 2 стръка селъри, шепа броколи, 1 лъжица спиролина, едма лъжица пшенична трева и 1 капсула пробиотик). Получава се около 700 мл. сок. На обяд си хапвам и следобедното хранене ми е пак сок, този път червен (2 ябълки, 4 моркова, 1 глава цвекло, 1/2 лимон, шепа спанак, 1/2 авокадо.
    С тези две бебчета съм херкулес! :)
    Съчетани с още 3 хапвания на хубава храна и пиене на много вода.
    Чувствам се много добре така, имам супер много пауър и не съм подут, почти не се оригвам (преди от доброто старо КФЦ+ кола беше лудница, подуванка на макс.... все едно съм бременен :) )
    Мисля джусинга да остане за дълго в живота ми :)
  12. http://www.youtube.com/watch?v=fFtGfyruroU

    След приключенията ни в Австрия, тръгнахме към Париж. Трябваше да минем 1250 километра.
    Изобщо не ги усетихме като много, компанията, колата, пътят бяха толкова хубави, че исках километрите да са повече. Не знам дали сте имали това стеанно усещане, че тези километри не ви стигат и искате да карате още защото просто ви харесва (или най вероятно сте психопат).....(Диди поне знам че ме разбира.....кажи има бате че сме си наред.... нищо ни нема хахахах)....много отклонения... но... ДА аз имах такова чувство тогава :)
    На всеки 200-300 километраз спирахме за малки почивки, да разтърчем, да хапнем и тн.

    Ако трябва да бъда честен малко се притеснявах за ''куките...куките !!! '' , защото си карах с около 150-180 (на моменти и доста повече :) ) на ограничения 110-130 и си викам ..тука ако стане нещо с куките ...поне ще е епик и ще разказвам за него цял живот. Бтв ще се радвам да кажете как седят нещата с големите скорости по чужбината (става въпрос за цивилизованите държави)

    Стигнахме в Париж, кадето бяхме наели 30 квадрата мини апартаментче, което за Париж си е направо лукс :).....цените там са убийствени, поне за нубове като нас хахаха.
    Пристигнахме вечерта,починахме си, заредихме батерийте за другият ден.
    На другият ден планът беше да идем да видим ....кво толкова му харесват на тоя Париж.

    Аз съм бил и преди, но Бени беше за първи път и и беше мечта от много време да види Айфеловата.
    Беше с нагласата че ще зяпаме цял ден забележителности, беше проучила всичко, беше взела карти за метрото, за незнам какво си ,абе беше се подготвила много арабийската за любимият и град.

    Ама както има една приказка на мойто село:
    да....да....ама НЯЯЯ!! :) аххаха
    Промених и плановете из основи като се качихме на кулата и сръчно паднах на коленце (поне 8 пъти по-бързо от Астрала хахахахах......Астрал мойте уважения...перформанса ти беше невероятно добър, но можеше да издрънчиш по-мъжки с коляно в бетона хахахахахахах да чуят всички хахахах)
    Отворих красивата червена кутийка, носеща цената блещукажа вещ (My PRECIOUS!!!!)....умело прикрита от всички скенери, пазачи, охрани, куки с М16-ки и всякакви там уж пазители на реда......(само един ме разбра на метал детектора и братски ми намигна нахилен на макс).
    Казах си репетираните думи :) (може да пусна вид с план за предложението и да правя лийк файндери после хахахахах)
    Тя за щастие бързо прие..... което беше супер.....последното нещо което олд скул покер играч иска е да се левелне в подобен момент хахахахах.

    МАЙТАПА НАСТРАНА МНОГО СЪМ ЩАСТЛИВ И ИСКАМ ДА СПОДЕЛЯ ТОЗИ МНОГО ВАЖЕН МОМЕНТ ЗА МЕН С ВАС ПРИЯТЕЛИ.
    АЗ СЪМ НАЙ-ГОЛЕМИЯТ КЪСМЕТЛИЯ НА СВЕТА, ЗАРАДИ ВСИЧКИ ХОРА ОКОЛО МЕН...БЛАГОДАРЯ ВИ ЧЕ ВИ ИМА И ЧЕ МЕ ОБИЧАТЕ, АЗ ВИ ОБИЧАМ ОЩЕ ПОВЕЧЕ :) :) !!!
  13. ПРИКЛЮЧЕНИЯТА НА КАПИТАН Й

    http://www.youtube.com/watch?v=tfm7BIzY2yI


    Понеделник сурин 6:00 алармата звъни.....но никои не и обръща внимание...6:05 три отмерени удра по телефона и той спира да звъни, надявам се не завинаги.

    Бързи и последни приготовления, проверка на документи, пари, дрехи итн.

    Ооооо..... НЕ няма я зелената карта....айде към колата .....търси ...търси .....уфффф няма я.
    ААааа ето я ...супер ....последно минаване през сервиза да ми сменят фара и сме готови да потегляме.
    Човека от сервиза закъснява..... както и ние.
    Фарът е сменен и са сложени новите карти на навигацията....излизаме отвън за да почерпя да услугата....всички сме доволни (бг схема ОN).
    Зарежда се бензин, код: Догоре.
    Вече найстина сме готови.

    Тръгваме...най накрая сме готови и тръгнахме... не мога да повярвам.
    До мен се вози красива и умна жена и ми говори някакви неща, аз обаче не я чувам.
    Мисля си колко е хубаво че е до мен. Само я наблюдавам колко е радостна и щаслива...това ми стига.

    Отмествам погледа встрани към природата, хубавите ни планини ни гледат и ни се радват, споделят приключението което ни предстои.

    Вятърът сякаш ни казва отидете надалеч, вижте много нови неща....живейте свободно ..... с вятъра сме близки, много близки.
    Отвръщам му с усмивка сякаш виждам стар приятел.

    Не съм си пуснал музика....слушам двигателя и допира на гумите по горещият асфалт. Не използвам темпомат, защото убива от кефа... не съм легнал назад в седалката а съм изпрвен, защото искам да усещам всичко, не си мисля колко ми харчи или колко ми е средната скорост....защото това всъщност няма значение.

    Предстоят ни 1000 км до Виена, но ние не бързаме....вече сме тръгнали и часът, изминатите километри, броят на спирките за почивка или каквото и да било няма никакво значение, защото сме щастливи и мислим само за мига.

    Самото пътуване мина много добре.
    Пристигнахме около 18h във Виена. Бяхме си наели апартаментче от Букинга.
    Преди да се настаним отидохме на гости на един приател, който живее там от около месец.
    Той бе много шастлив да ни види....явно му липсваме бг приятелите.
    Живееше в 200 кв апартамент в центара за 600 евро наем :) наЙс а .
    Апартаментът беше стар но си имаше всичко.
    И ние се настанихме в нашето апартаментче.
    Вечерта излезнахме и хапнахме 4-мата (с неговата приятелка) в много приятно заведение.
    В момента тук е сутрин и температурата е около 15 градуса.
    Мислим да отидем да разгледаме зоологичеката градина.
    Много хора са ми казвали че е уникална...така че нямам търпения да я видя.
    Ще пиша какво е станало след това ....
  14. Оня ден се върнах ...19 часа път на връщане... не ни се верваше...имах много сериозна мускулна треска на корема от смях и ме болеше и гърлото от викане и смях.... ще пиша по-късно в блога ПЪТУВАНЕ.... момента в който куките спряха Зографа беше ЕПИК ...добре че не катастрофирах зад него от смях хахахахах.

    http://urbanathlon.bg/

    Днес ще има маратонче в София.
    Ще се тича по главната хахаха :) така че който му се идва да заповяда... аз ще ходя....събрали сме се доста хора от тренировките.
    Не съм правил някаква специална подготовка и ще участвам за самото участие ...е все пак се надявам да съм някаде по отпред :)
    Доколкото разбрах ще са 7 км ... ще има и препядствия.
    Записването е до 13 часа. Който ми има тела да звънка...който го няма ще се видим там :)....ще пиша по късно какво е станало и на кое място съм завършил :)
  15. Пътуването
    Реших да драсна едно блогче за пътуването което правявя момента.
    Всичко започна на 20-ти май.
    Диди и Рали (приателката му) дойдоха да ни вземат от вкъщи натоварихме хилядите багажи и отидохме до Илия (майстора на мотора ми) кадето ме чакаше моторетката :).
    Напълно подготвена за новият сезон.
    Пуснах хората с колата да тръгват, защото аз стандартно бях забравил едно две неща, и трябваше да се връщам до вкъщи да ги взимам.
    Съседите се бяха събрали на седянка отпред и почти не ме познаха с екипа ....предполагам още се говори за мен как съм приличал на космонавт (....power rangerrrsss) итн хахах :)
    Взех забравените неща и тръгнах с около половин-един час закъснение с 20 лева в джоба хахахах (класика)...добре че беше Диди за го изръся и при майстора аххаха олекна му жебчето.
    Тъй като ми беше първото каране за този сезон се чуствах леко ръждясал.... и дървеничък....лека полека започнах да се отпускам и да влизам в ''грозната'' реалност на мото вселената... всички отново бяха спряли и ми пречеха.
    Умората дойде бързо и почти на всеки час спирах за почивка.
    На час по сладоледче на някоя бензиностаниция винаги е рецепта за успех.
    Все си мислех че ще настигна Диди по пътя, но това така и не се случи...добрата средна скорост се каза тежката дума....колкото и да си бърз не мож настигна това което не мож бъде настигнато (Didi8) осем идва от 8-ма светлинна....не случайно Стартрек му е любимия филм .
    Пристигнах при дтугите, а именно в около 60-тина квадрата апартаментче в близост до плажа.Не беше кой знае какво, но имаше всичко което ни трябва (кухня и барбекю).
    Всеки ден ходихме на различни плажове, а вечерта беше заделена за покер.
    Прекарахме така 3-4 дена и след това отидохме към Метаморфози, за да се присъединим към кросфит групата от 30 човека.В момента още сме с тях на спортен лагер.
    Намираме се в много приятен хотел на брега на морето с страхотна гледка към плажа. На ол инклузив сме и си хапваме доволно.
    Правим по 3 тренировки на ден и се смазваме като животни.Успявам и да играя ...което честно казано не знам как става,но за сега става даже рзултатите са потресаващи, май-мнооогооооо ми връзва защото няма как да съм толкова добър хахахах .Една от тренировките всеки ден е нещо като отборна игра...уж за разпускане ...но тогава май се смазваме най-много аххахах от смях аххахаа ....вчера имаше невероятни състезания...скачане в чували, тичане с чували на главата, заравяне на хора в пясъка итн ....много безумия хахаха беше много забавно....хората от тренировките са много фреш и смеха е много на ниво хахаха.
    Утре заминавам за Дубровник.
    Там ще са част от турнирните величия на БГ хоризонта и мисля да жойна към тях.... да видя правят ли се пари от тия турнири или само бягат от жените по чужбината хахахахах.
    До колкото знам ще за Зозо, Диди, Астрала, Спирита, Валери, Дижея на народа Шомката и още звезди за които още не знам ....но ще разбера на място :)
    Бладето се наложило да остане в София ...подготвя се за състезание по силов трибой
    Първоначалният ми план беше да отида с мотора...но все повече ме дърпа да взема жената и едно луксозно 340 коня возило(хубаво е човек да има приятели), да сложа късите гащи,потника и очилата и гаааззззз хахахахаха.Мотора е хубаво нещо ама си е ''хамалогия''..... моторджийте сигурно ще ме разберат... 840 км минаване през две държави, и то сам, не е мечтата на живота ми.....
    Разбрах че сме резервирали 8 лодки и ще има зверско израждане над 30 човека (спортисти) с 8 лодки хахахах ОМГ какво лошо може да се случи хахахах това ще е уникална простотия...дано няма много жертви ......тези дни ще допълвам блога с новостите....ще сложа и снимки...
    На фейс Тренировки в парка може да видите снимки от лагера