1. This site uses cookies. By continuing to use this site, you are agreeing to our use of cookies. Learn More.

Заглавие

Published by mitkos in the blog mitkos's blog. Views: 129

Добра вечер,

ще драсна и аз един блог докато има инерция във форума.
Структурата на повечето блогове до тук: песничка, представяне на главните герои, какво се случи в предишния епизод, какво да очакваме в следващия + тук там комични ситуации ми допада, така че ще я спазвам.

Песничка:
http://www.youtube.com/watch?v=RI9wiygIrrU

Митко ми е името. Май се познаваме с бая хора тук. С някои сме спортували, с други сме пили, с трети сме спорили на тема расизъм, а с някои даже за покер сме говорили. Ама да си се представя(нали структура на блога има). Роден съм далечната ... май по-добре да не започвам от там, ами от близките няколко години защото има риск да се окаже, че сме баджанаци с нечии баща на съфорумец :)

Та в по-близко време, след като 15 години градих кариера в IT сферата. Работих по 16 часа на ден без отпуски + почивните дни и даже май достигнах не лоша позиция, фирмата, в която работих фалира. Завлякоха ме с една сума, с която могат да се платят две-три мокри поръчки, но реших да не трепя никого, ами да гледам на нещата според поговорката "всяко зло за добро" и да направя промените, които винаги съм искал ама не ми е стискало (Тук за да стане съвсем драматично ще отбележа, че по това време оперирах едното коляно от бурсит, а на другото скъсах връзки и менискус та и него срязаха касапите и освен че останах без работа, бях и на патерици. А бре куца ситуация си беше - буквално!).
Имах възможност да започна работа в доста добри фирми, но реших, че искам свобода и се захванах с фрилансерство. Тествах една година как е и като цяло не вървеше зле та бях готов за втората част от плана си, да се махна от София защото хич не я харесвам и да заживея на село.
Преди малко повече от година си натоварих багажите в един камион (благодарност на Прототипа и Арагамито за помощта!) и го закарах в къщата, в която съм живял като малък във Велинград. Близо 6 месеца правих ремонти щото нали сме глезени софиянци та няма как и сега вече се радвам на спокойния селски бит и "култура".
(смешката)Поседях 6 месеца и бабите в махалата почнаха много да нервничат наоколо, защото ме гледат , че не ходя на работа пък нито се хваля с далавери нЕкъкви и че съм бил "по Италията малко" нито пък притеснен изглеждам. Личеше им, че любопитството скоро ще вземе ненужни жертви и реших да ги осветля. Един ден ги гледам, че направили седянка и като ме заговориха реших да им обясня ситуацията, че и без това ме засякоха сутрин няколко пъти на улицата да се прибирам на мотика по ранните часове и направих лошо впечатление с моето "Дшубру Утсро" при положение, че очевидно не ми беше много добро. Почнах да им разказвам с какво се занимавам, ама хич не им беше ясно. Накрая помислих, че почнаха да схващат понеже спряха да мърморят. След като в продължение на два часа обяснявах какво е софтуер, що е интернет и как двете се комбинират и ти позволяват да работиш от в къщи, след кратко дюдюкане излязоха с мнение: "А бе щом баща ти праща пари и момата работи стой си у дома!" Та сега освен пияница и женкар се оказах и търтей лентяй.
Та предвид , че доста се отклоних от СТРУКТУРАТА започвам по същество.
Отминалата година я движих много вяло. Като цяло не си давах зор за нищо. Започнах много неща и уж ги вършех, но всичко беше много мудно и напредъкът съответно беше слаб. Не изпитвах удовлетворението от свършеното.
Основните плюсове и минуси през 2013.
+ Взех си нОгу яко и голямо куче, каквото нямаше как да гледам в София.
[​IMG]
+ Затвърдих, че животът тук ми понася и окончателно ще си стоя. Безценно е лятото като се събудиш сутрин и си пиеш кафето на двора да е много зелено. Да не се чува друг шум освен птичките и пчеличките и никой да не ти дава зор за нищо. Зимата камината напича от едната страна, а снега трупа от другата (тази зима е провал в това отношение).
------------------------------
- Не играх въобще покер. Реших че не съм достатъчно добър за да се изхранвам с това. Преди докато имах сигурни доходи и цъках между другото, си бях спокоен и беше приятен добавък към бюджета. Сега можех да не взимам всичките софтуерни проекти и да разделя времето с покера, но бях притеснен и в крайна сметка не играх въобще.
- Спорта ми беше пълен провал. Супер слаба мотивация. За съжаление се оказа, че в малкия град въпреки, че има перфектни условия няма с кого да се спортува.
За баскетбол едва се събирахме и то много рядко. В София бях създал полу-професионален отбор по пейнтбол, тренирахме сериозно и обикаляхме по доста състезания в Европа. Миналата година май не бях на нито една тренировка, а съотборниците ми спечелиха няколко купи без мен (поне ги поляха с мен).
Във фитнеса ходих колкото да държа някаква форма за пред кифлите. За капак скъсах нещо пак в коляното и сега мога да спортувам само с шина.
- Организацията на времето ми е трагедия. Уж ставам рано , но май по-добре да спя до късно, така и иначе до 12 ч. си губя изцяло времето с дълги кафета, закуски и някой баскетболен мач от предишната вечер.

2014г. Цели

+ сутрин с кафето да правя план за деня
+ 5 дни в седмицата до обед да движа софтуера или ако нямам проекти, да чета, гледам и анализирам покер.
+ 5 дни седмично x5 часа покер. Предвид, че започвам от 0 , айде не от 0, но от 20еу да достигна стабилна банка на 50нл с малък уинрейт докрая на 2014
+ 6 дни в седмицата кратки но силови тренировки във фитнеса. Поне 170 клек и 150 лежанка. Да вдигна отскока на баскет още малко (колкото да прескачам Юли когато забивам :) )
+ да ходя поне 2 пъти в месеца на тренировки с отбора по пейнтбол в София и два пъти седмично самостоятелно да тренирам във Велинград. минимум 3 състезания в чужбина.
+ предвид, че зимата няма да мога да събера хора за баскет, да науча още един спорт. Харесал съм си кикбокс.
+ 3 пъти в седмицата HIIT на стадиона. Много ми се искаше да тичам в гората на пресечен терен. Хардкор работа - брадясал и гол до кръста в сутрешния студ, с вълкът до мен :) ... ама се оказа, че не се получава баш така. Хората като видят голямо куче да припка жизнерадостно и се разбягват във всякакви посоки, та се получава леко неловко. Докато го пиша се замислих, че може и да не бягат от кучето.
+ да не съм чак такава свиня. Имам прекрасно момиче до себе си, което ми търпи всичките простотии, но не спирам да флиртувам с всякакви кифли по баровете.
+ да не пия поне до април месец (това драстично ще помогне на горното плюсче)
+ тази точка е доста, хъм ... спорна за егоист като мен, но след като заобичах куче минах първия тест, та не е лошо да направя едно дете. Ако изчакам още малко няма да мога да му предам невероятните си способности и дарби :) Все пак не е лесно да учиш дете на баскетбол с Паркинсон.

Това е от мен.
Сполай ви на всички тази година!
  • Lag4Hapiness
  • ilpm
  • akssess
  • gazavat
  • neveroddoreven
  • Seth
  • konselieri
  • Pro2type
  • Pro2type
  • Zografa
  • DevilsTime
  • Sergo90
  • mitkos
  • solarispoker
  • Pro2type
  • jully
  • Veso
You need to be logged in to comment