1. This site uses cookies. By continuing to use this site, you are agreeing to our use of cookies. Learn More.

Rally day

Published by jully in the blog jully's blog. Views: 217

Денят е събота, датата е 20 Декември.
Събудих се към 6 сутринта, но останах да се излежавам до към 7.
Навън стана светло и красиво.
Станах и усетих колко всъщност съм се вдървил от вчерашният спортен ден. Стигнах коцукайки до другата стая без да успея да събудя жената, затворих вратата след мен като истинска нинджа.
Изпих набързо голямо количество вода и започнах да се обличам за сутрешната ми разходка.

Навън беше прекрасно, слънцето грееше, птичките пееха. Паркчето пред нас беше доста населено по това време с хора извели домашните си любимци.
Кипяха небрежни разговори за живота и за хубавото време. Разходих се, поразтегнах малко (отпуснах дървенията) повисях малко на лоста, докато не усетих колко хубаво ми се отпусна цялото тяло. Прибрах се, приготвих си закуска и се нахраних обилно.

Телефонът звънна, беше Тони (Tony_God). Още с първите му думи разбрах че току що се е събудил, това ме накара да се усмихна хироко.
- Тон-Тон......готов ли си?
Попита той.
- Винаги готов картов.
Отвърнах аз, смееики се.

Направихме си среща, по скоро отидах да го взема от тях.
Той започна да води с лекота около 54 разговора по телефона (почти едновременно) , аз гледах пътя и се наслаждавах на шофирането.
От време на време изпълнявах внезапни команди:
- В ляво тук, в ляво тук..... извинявай.
Беше ми забавно и не се напрягах.
Събрахме още няколко приятели по пътя и отидохме към Чепинци.

Там ни чакаше днешното ни приключение.

Трима инструктура, един механик и много състезателни коли!
Пистата беше дълга около километър и нещо и беше като черен път в полето, с обилна кал по завоите.
Очите ми неволно се насочиха към едно Subaru Impresa STI.
Другите се засмяха и ми казаха че има време и за това.
Първо ни обясниха някой основни неща за майсторското шофиране, също така за не дотам майсторското.
Качихме се в най-бързата кола на света!
Golf 2 85 коня (черен)

Всички в началото си викаме че това е смешно и да ни дадат нещо по-така.
След първото кръгче с голфа бях на съвсем друго мнение.
Аз просто никога не съм карал кола така!!!
Направо му взех душицата, оборотите винаги бяха в червеното, дърпах си ръчни и влизах с вратите напред в завойте, излизах от пистата с прилична скорост в всякакви храсти и драки.
Абе яко екшън с две думи.
Спирачките на голфа не бяха серво и трябваше да се бият яки шутове преди всеки завой.
Много бях впечатлен от седалката и коланите.
Седалката те обхваща отвсякаде и има 5 колана които се слагат по отделно и се стягаш яко.
Цялата кола отвътре е с метална клетка, която при удар, преобръщане итн да запазва пилота.
Направих около 10-тина обиколки с голфа, до мен седеше инструктор който непрекъснато записваше грешките които правех и не казваше нищо.
Е от време на време пускаше по някоя друга забележка, но доста пестеливо.

Бях много впечатлен от много неща, едно от които беше че имам много малък контрол върху кола 85 коня на такъв терен, когато трябва да правя обиколки за време.
Няколко пъти излизах от пистата, не утцелвах предавката, не успявах да набарам лоста на ръчната от първият път (много е забавно като искаш да вземеш завой с ръчна и не утцелиш лоста..... ахха). Видях че не съм толкова добър за колкото се мислех, даже видях че съм направо начинаещ.
Разбрах че съм изградил някакво фалшиво самочуствие на добър шофьор, без изобщо да знам каде се намирам.
Явно бях направил някаква комбинация от това че съм добър на съсъезателни видео игри и симулатори, и на това че карам бърза кола.

!!!!!!REALITY CHECK!!!!!!!

Не можех да изпозвам възможностите на кола 85 коня с предно предаване, а карах кола 350 коня със задно!
За щастие това не ми помрачи настроението, даже обратното, бях много благодарен че мога да се науча от по-добрите и целият бях в слух.
След направените обиколки се качиха другите приятели с които бяхме отишли.
Бяхме около 6 човека. Един кара с един инструктор и другите петима обсъждаме ''политиката'' с другите про-та.
След голфа имахме малко тренировки на сухо за работа с волана.
Откриха ми много важна пробойна в боравенето с волана, а именно:
При завой на дясно например завивах с усилие предимно съсредоточено в лявата ръка, дясната само помагаше с леко придържане. Правех така нареченият такси завой.
Оказа се че обратното е доста по-ефективно, дясната изпълнява голяма част от работата използвайки по-големи мускулни групи.
Това позволява да сме по-стабилни и да се изморяваме по-малко.
А повярвайте, след определено време зад волана на тези машини и тези условия, умората чука на вратата.
Поправихме грешките за около 30-тина минути след което започна втори тур.

Истинска състезателна рали кола, Peugeot 106, 130 коня!

Вътре бяха спазени всички изисквания за истинска състезателна рали кола, ролбарите бяха доста по-масивни и бяха насвякаде, един от компанията ни който беше доста едър и голям не можа да влезе в колата и докрая си въртя с голфарата.
След трудното влизане, бях приятно изненадан колко яко беше вътре.
Чувствах се като дете което ще си играе с най-готината играчка на света.
Докато инструктура до мен ми обясняваше разни неща усетих че така съм се нахилил че не мога да кажа нищо от радост.
Като ме видя и той се усмихна широко и ми каза.
-Виждам че си готов да тръгваме.
Не казах нищо, светкавично си закопчах коланите, направих всички процедури, които бях научил по-рано от голфа и потеглихме.
Тази кола нямаше нищо общо с Голфа!
Беше супер твърда и стабилна, доста бърза, спирачките бяха серво и не трябваше да ги ритам с всичка сила.
Споделих с инструктура че чуството ми за контрол тук е доста по-добро.
Той се усмихна и каза:
-Ще видиш че това е нож с две остриета.
Нямах много време да се замисля над думите му, а може би трябваше.
Скоростта тук бе доста по-висока и всяка грешка костваше много повече!
Беше много забавно, потях се като луд и усещах как адреналина напълно ме е превзел.
Рязко спирах преди всеки завой, след което давах газ следвайки инструкцийте на учителят ми и опитвайки се да утцеля перфектната траектория.
От време на време просто се забавлявах засилвайки се и дърпайки ръчната в завоя.
Навсякаде хвърчеше кал, звучният метален звън на камъчета и кал удрящи се навсякаде по колата правеше кефа още по-голям.
Като слезнах от колата, всички почнаха да подскачат като подивели около мен, питаха ме как е било и дали ми е харесало.
Хилих се като олигофрен и непрекъснато повтарях че е мнооого яко .....мноооого яко.
Беше ред на следващият.

Останах на ливадата с другите гледайки как колата се отдалечава удряйки прекъсвач на всяка предавка.
След наколко минути на ливадата разбрах че целият съм мокър и нямам други дрехи, не направих нищо по въпроса защото разговорите покрай мен бяха прекалено интересни.
След като всички се изредиха на бегачката, дойде време и за последното ни предизвикателство.
Няколко наредени конуси в права линия, трябва да минаваме между тях като змия, без да ги бутаме, с колкото се може по-висока скорост.
След като ги минем трябва да се засилим, да обърнем с ръчна и да повторим упражнението.
Така направихме около десетина серий.
Това упражнение бе предимно за работата ни с волана, която преди това учихме на сухо, трябваше да се опитаме да усетим колата, да разберем кога, каде е тежеста и и да проверим дали разбраме изобщо каде се намираме хаха.
Бехе много забавно, също така беше и сериозна тренировка.
За да се завие от едната страна на другата трябват доста качества, освен да знаеш какво правиш, сила, бързина, сръчност, координация.

Докато чакахме всички да минат собственика на пистата ни направи невероятно шоу с BMW 3.
Колите които карахме този ден бяха с предно предаване, за разлика от BMW-то.
То летеше по завоите с около два пъти по-висока скорост от нас ( на моменти беше даже леко страшно да го гледаш).
Имаше няколко завоя с невероятни дрифтове с огромна скорост.
Спогледахме се и си казахме че задкормилното устройство играе важна роля в този спорт.
Общо прекарахме около 5 часа на пистата, чак накрая започнах да усещам всъщност колко ми е студено и как искам да се прибера, да ям сладко и да си лежа, гледайки някои филм.
Благодарихме на учителите ни за незабравимото приключение и почнахме да се разотиваме.

Първият които напусна паркинга от нашите си тръгна така че всички изпопадахме на земята от смях.
Първа...гааааасссс....втора...даааййййй хахахаха едва спря за да не прескочи околовръстният път.
Инструкторите казахе че това не е много смешно и да не правим по пътищата това което правихме днес на пистата.
Въпреки че се смях много на тръгването на Сашо, вътрешно знаех че играта трябва да остане на игрището!
Посъветваха ни на пътя непрекъснато да тренираме техниките за безопасност които научихме за този ден.

Ще споделя някои от тях за всички които искат да научат нещо ново за безопасното шофиране.
1: Двете ръце на волана!
Ако колата е с ръчна скоростна кутия, предавката се сменя и ръката сменила предавката отново хваща волана.
Добра позиция за разположение на ръцете е 2 без 10.
2: Седалката се наглася така че да ние удобно да караме но заедно с това да имаме сила и бързи реакций в тази позиция, да можем да се обръщаме навсякаде с лекота, осигурявайки добра видимост.
Казаха че според различните хора варира, но е хубаво ъгълът около лакътя да е близък до 90-тина градуса.
Като груби грешки посочиха лягането на седалката и управлението с прави ръце.
Направиха ни даже тестове какви са ни реакцийте и силата в тази позиция... и повярвайте ми нещата не са добре.
Значително нахраниха един двама от групата които караха с една ръка на волана.
Всички сме минавали оттам и знаем за какво става въпрос. Една ръка на волана и другата държа скоростният лост (дори при автоматиците).
Помолиха ни да не правим това ако държим на себе си и на тези които обичаме.
Направихме тест колко сме адекватни с една ръка на волана при наличие на екстремна ситуация.
Резултатът бе че най-вероятно няма да има друга екстремна ситуация хахах
Имаше и още доста други неща, но избрах най-важните за сега.
Освен че много се смях и забавлявах изпълнявайки моя огромна детска мечта (да карам рали кола), научих много неща за това как мога значително да повиша сигурността при управление на всеки автомобил, и най-вече да не ме е страх от ситуаций, кадето си мисля че съм извън контрол, научих много неща и нямам търпение да науча още много нови неща.

Много съм благодарен на Тони_god (човека които ни заведе, даже и почерпи прекарването) както и на целият екип пилоти,инструктури механици и всички които помогнаха това нещо да се случи.

Определено мисля да се повтори, защото изживяването беше невероятно!
  • Sergo90
  • jully
  • Tumbleweed
  • konselieri
  • jully
  • wicked
  • jully
  • jully
  • Spitfire
  • jully
  • Wissy
  • Brobebrato
  • supernova14
You need to be logged in to comment