1. This site uses cookies. By continuing to use this site, you are agreeing to our use of cookies. Learn More.

Нещо лично

Published by 5TOV in the blog 5TOV's blog. Views: 81

През бъстото минах, но не спрях, а играх и играх.
Над мен летеше моят страх, като куулър чер
и чакаше да се предам, стака си да му дам,
защото бях тилтнал сам...
И беше тилт пред мен и в мен, но играх и играх,
а тихи тилтващи гласове викаха ме при тях.
И аз за миг си пожелах да се бъстна и да шовна,
и уморен да ида в бъстото. .

Някога, някъде далеч-аз не спрях и пак играх
всичко все някога ще фейлне, но аз не фейлнах
срещу себе си колвах и нямах път,
но не фейлнах а играх и пак вървя назад вървя.

И по ръба на банката аз играх и играх
стъпвах от тъмната страна и бай-иновете броях, години,
дни и часове но не помнех кога в себе си съм пуснал комарджията.

Някога някъде далеч аз не фейлнах и пак играх,
всичко все някога ще фейлне, но аз не фейлнах
срещу себе си колвах и нямах път, но не фейлнах а гриндвах.

Това което имам, това което нямам, това което губя аз.
Това което имам, това което нямам и винаги избивам аз.

п.п. Оригинала е на ''Слави Трифонов - Нещо лично''
  • fakiranp
  • Hristo82
  • scared
  • Kukki
  • ahtung
  • Yeste
  • eGeMi
  • neveroddoreven
  • konselieri
  • 5TOV
You need to be logged in to comment