1. This site uses cookies. By continuing to use this site, you are agreeing to our use of cookies. Learn More.

Краят на една дълга сага :)

Published by ev4007 in the blog ev4007's blog. Views: 99

Здравейте, ще ви разкажа малко по-различна история, такава която е нетипична за този форум.

Малко за това как започнах...

Беше един приятен предиобед в Ню Хейвън, щата Кънектикът. Станах от леглото и естествено се чудех какво да правя, защото екскурзиите ми бяха дошли в повече и реших да си взема ден почивка и да правя нещо домашно. Обмислях да релаксирам пред телевизора и да видя какви предавания дават по така извесната със своите шоу американска телевизия. Естествено след прещракванет на 500+ канала нищо не успях да си харесам (100 баби - хилаво бебе :) ). Така отидох в стаята на брат ми и видях карти, казах си че с тях може да направим някой белот, сантасе, ако ще и война (колкото и да е проста играта, може да се играе с часове :D).

Обаче кой обикновен американец може да играе белот?! След малък разговор с брат ми беше ясно, че трябва да се науча да играя покер. Както беше казал някой от светилата в покера - трябват ти 5 минути да научиш играта, но цял живот да я усъвършенстваш. В голям процент от случаите обаче второто се забравя. И след 10 минути вече се чуствах най-добрия :). Първата ръка в покера ми беше фул хаус - естествено ол ин. Брат ми ме погледна пренебрежително и ми плати с 2 топ чифта. Казах си че тази игра е за мен.

След година вече играех фриироли. Чуствах се машина, не съществуваха пот одс и имплайд одс, нямаше такива термини като очаквана стойност на ръката и т.н. Веднъж дори играх турнир с 1000+ човека и бях 1-ви. Спечелих 200 евро и веднага ги изтеглих. Отидох на почивка и се чуствах най-щастливият човек.

Малко след това четях теория. Осъзнах "магарешкия" стил на игра и не след дълго започнах да се усъвършенствам. От фриироли минах на кеш. Там обаче започна цялата сага. Тилт, лош късмет, липса на дисцплна, от всичко по-много. Отиваха стотици долари. Аз обаче не спирах да играя. Мислех си че съм по-добър от играчите. Но явно не разбирах едно от най-основните нещта в покера-търпението! Ако един играч няма търпение, няма никакво бъдеще. След всеки депозит се чувствах щастлив, защото всеки един път бяха обещания за разумна игра, за търпение, за развитие. За съжаление, нищо от тези неща не се получаваше.

Последният депозит...

Преди 2 седмици вкарах 13$ в Еверест. Започнах да играя СНГ турнири. Изиграх около 200 турнира 1+10$ и буустнах банката до 170$, което ми вдъхна нови сили. Реших да ги изтегля и да играя турнири другаде, защото по-големите турнири в Еверест бяха много лоша структура.

И така - bWIN. Там вкарах 100$ защото останалите отидоха по посрещането на 20 годишния ми рожден ден. Започнах да играя 3+30$, защото за 1$ СНГ турнири рейка беше 0.20$, което е прекалено много. За 3 дни стигнах до към 313$. И тогава най-голямата грешка в живота ми :D. Да се запиша за 20К гарантирани с 100 + 8$ вход. Бяха се записали около 900 човека, първите 120 бяха платени. Какво си мислех тогава не знам. Чак когато започна турнира и си направих ри-бай видях че е 100$. Тогава осъзнах че играя на турнир със 108$ вход :D. Викам си това е поличба. След като бях останал с 14ББ влезнах ол ин срещу най-голямата риба. Бях ТТ, лошия KJ и отпаднах на 171 място. И това беше. Най-големия провал за мен. Реших повече да не се занимавам с покер.

Сега смятам да се насоча към програмиране. Напоследък си мисля, че наистина не бях готов да играя покер, просто не ме влечеше играта, а парите. В крайна сметка си останах с 240$ надзад.

Надявам се историйката ми да не ви е подействала деструктивно, но простичко ви показах как се измениха моите цели за тези 5 години покер.

Официално вече влзам в графата - играя покер за кеф...

Поздрави и успех по масите, Евгени.
  • bobi
  • ElkYGrinder
  • Yeste
  • kardzhaligrind
  • PYM
  • slowgrind
  • kyrbi
  • ev4007
You need to be logged in to comment