1. This site uses cookies. By continuing to use this site, you are agreeing to our use of cookies. Learn More.

Аз съм!

Published by jully in the blog jully's blog. Views: 427

Здравейте :)
Реших да напиша един блог за това какво става с мен тези дни.
Промених доста неща, после пак ги промених, после пак се върнах за да ги променя отново :)
Общо взето доста се забавлявам, непрекъснато променям и изпробвам разни нови неща.
От около един месец насам се отдадох на голяма моя страст, писането.
Винаги много ми е харесвало да споделям с хората различни неща, гледни точки, преживявания и най-вече АКо извън позиция ахха :) .
Та реших да не товаря само хората около мен с душевните ми излияния, затова си направих сайт където си пиша и където, който иска, може да прочете какво съм сътворил.

Сайта е: http://misli.bg/

Удоволствието което изпитвам от писането е огромно, може би не толкова от самото писане като процес а на възможността да споделя нещо.
Споделянето всъщност е нещото което винаги много ми е допадало (това е и причината да съм имал ученици в покера).
Винаги ми е било много интересно как може да предизвикам подобрение в себе си и в другите, видях че когато споделям какъв съм, какво мисля и какво чувствам подобрението идва светкавично.
Много бързо бях „нахранен“ от едни, осмиван от други, смазван от трети, някой хора даже ме заплашваха да престана да пиша тези глупости иначе не знам си какво.
В началото бързо се ранявах и обезкуражавах от мнението им, докато в „непрогледният мрак“ се появиха няколко едва доловими „пламъчета“
Един човек ми благодари от все сърце че съм променил живота му в по-добра насока.
Уааааууу, толкова ми стана хубаво, толкова много се надъхах, след него се появи друг и друг.

Вече беше светло!

Видях много ясно, че съобразяването ми с мнението на хората беше просто жалка проекция на егото ми.

То се бореше с всички сили да оцелее, да победи, да е по-добро!
Страхът на егото ми от провал бе огромен, страхът от това, какво мислят другите, ме спираше да правя каквото ми харесва и каквото съм.
Страхът от "страшният съд", какво мислят другите, как ще ми се подиграват, хранят и плюят.
Преди няколко дена всичко това изчезна и за това с радост пиша този блог :)
Осъзнах че моят страх бе и техен страх!

Разбрах, че всъщност не сме много различни, че всички имаме страхове, че всички имаме болки за които не говорим, всички се страхуваме от това да разгърнем безграничният си потенциал.
Начинът по който промених перспективата за мен, беше вместо да „воювам“ срещу хората които говорят лошо за мен и ми се присмиват, аз видях че това всъщност не са те.
Това бе същият този страх който бе в мен, той ме управляваше, както управляваше и тях, ние всъщност бяхме в един отбор, но мислехме че сме врагове.

Видях също, че нямам врагове!

Когато разбрах това, веднага звъннах на един „бивш“ приятел който бях заклеймил, че ме е прецакал и искрено му се извиних.
За моя радост, той се оказа доста осъзнат и ми каза:
- Юлка, знам че не го мислеше и ти прощавам! Няма никакви проблеми.

Бях в шок, усетих любовта му като лекарство, толкова бях щастлив!

Започнах, да не се приемам много на сериозно, най-близките ми приятели непрекъснато ме бъзикат и ми се подиграват за новият ми сайт.
Ако искате ми вярвайте, бъзаците им са толкова добри, че и аз започнах да се смея с пълен глас.
За най-големия признавам Бладето!!!
От както не работи вече с нас, значително е вдигнал чувството си за хумор, все по-често разбирам какво иска да каже :)
Използвам да благодаря и на най-големият ми фен Веско, благодаря ти!
Дори нямаш представа колко много ми помагаш!
Когато промених гледната си точка видях, че всичко е прекрасно, не трябва да мисля за никой и за нищо, никакви външни фактори не могат да ме променят и попречат, точно обратното, помагат ми.

Преборих се с много страхове и видях че те са просто бледи сенки, който са безсилни пред необятната мощ на съзнанието!

Приканвам ви да направите днес нещо от което ви е страх!!!

Не се оправдавайте, не го мислете, просто го направете!


Направих неща, от които ме беше страх от години и видях че за толкова лесни и смешни.

Осъзнах колко е важно да подкрепиш, този който го е страх!

Само една малка дума, само един поглед, само една усмивка може да му вдъхне целият кураж на света, целият кураж да пребори този страх и да живее свободен, без окови!
Видях го защото го изпитах, изпитах го защото бях готов за него!
Когато бяхме на лагера в Гърция с покерджиите се заформи разговор за начин на мислене, бизнес и така на татък.
Повечето хора не бяха съгласни с мен, тогава това доста ме натъжи.
Видях как се борят със страховете си и не успяват, аз самият не успявах.
Върнах се в стаята и си казах, че явно не ми се получават нещата да вдъхновявам хората.
Бях говорил 5 часа и не бях успял да "запаля пламъка" в нито един човек.
Легнах си разочарован!
Споделих болката ми с жена ми, тя ме подкрепи и каза че все някой ме е чул и ще направи промяна към по-добра версия на себе си.
Аз обаче не и вярвах, знаех че го казва само за да не се чувствам зле.
На сутринта дойде един човек (ще го запазя в анонимност).
Каза ми че съм невероятен човек и ми благодари за всичко което съм казал предишната вечер.
Не мога да ви опиша колко бях щастлив, той ми показа че това в което вярвам е истина, че можем всичко, че сме прави. Той ми вдъхна кураж да продължа с всичка сила напред.

БЛАГОДАРЯ ТИ!


Когато искате да благодарите на някого, го направете веднага, може това да промени живота му, за мен това което направи този човек, тогава бе такъв момент.
Вече знаех че това което правя има смисъл, че ще успея!

Ще направиш ли това за другия?

Ще му помогнеш ли в този така труден момент?
Или ще му се подиграеш колко е жалък и ще му се смееш, как е толкова зле?
Това съм го правил доста време, видях че не води до нищо хубаво!
Вселената е огледало и всичко което направим се връща към нас.
Всяко чувство, мисъл, дума, действие винаги се връща като бумеранг!!!
Хубавото е че винаги имаме избор, избор да бъдем по-добри!
Да обичаме, вместо да мразим.
Да подкрепяме, вместо да смазваме.
Да се смеем, вместо да се мръщим.
Да благодарим, вместо да искаме.
Да се харесваме такива каквито сме, вместо да се съдим.
Да действаме, вместо да бъдем перфектни.
Да мотивираме другите, вместо да има казваме че няма да стане или е много трудно.
Да приемаме и да се радваме на другите около нас вместо да ги плюем.
Да се радваме и да се забавляваме, защото живота е страхотно приключение, ако го направим такова.

Имаме безгранична сила, Време е да я използваме!



Написах и няколко материала за покера, скоро управата ще ги пусне :)

Юли
Time4 likes this.
  • Wissy
  • gazavat
  • Seth
  • mitkos
  • karataBG
  • bonev70
  • Ludman
  • 3ears
  • jully
  • mitkos
  • PYM
  • jully
  • bonev70
  • toxic
  • jully
  • EasyGame
  • Askalante
  • jully
  • folka
  • jully
  • Brobebrato
  • zxcvb
  • alliterat
  • jully
  • Shany
  • Veso
  • supernova14
You need to be logged in to comment