1. Този форум използва бисквитки. С посещаването му, Вие се съгласявате с метода ни на тяхното използване. Научете повече.

Приказки

Дискусия в 'Общи приказки' започната от toxic, 30 октомври 2012.

  1. toxic

    toxic
    Expand Collapse
    Well-Known Member

    Съобщения:
    923
    Трофейни точки:
    18
    Оценки:
    +46 / 13 / -6
    Покер ръце:
    Приказката за малките жабчета

    Имало едно време една групичка от малки жабчета, които си организирали надбягване. Целта била да се изкачат на върха на една много висока кула. Долу, около кулата се събрала голяма тълпа да наблюдава състезанието и да аплодира участниците ...

    Състезанието започнало ...

    Истина Ви казвам:

    Никой от тълпата не вярвал от сърце, че малките слабички жабчета ще достигнат върха на кулата. Чували се изказвания, като например :

    "О, пътят е толкова труден!!! Те НИКОГА няма да достигнат върха."

    Или пък:

    "Няма начин да достигнат върха. Кулата е толкова висока!"

    Малките слабички жабчета започнали да се скапват. Едно по едно ...

    ... Освен онези, които с бодра крачка се изкачвали нагоре и нагоре ...

    Тълпата продължавала да крещи:

    "Толкова е трудно!!! Никой няма да успее!"

    Все повече жабчета се уморявали и се отказвали ...

    ... Но ЕДНО продължавало нагоре, и нагоре, и нагоре ...

    Това няма да се предаде!

    На самия края всички други вече се били отказали да изкачат кулата. С изключение на онова мъничко жабче което, след неимоверно усилие, единствено успяло да стигне до върха !

    ТОГАВА всички други жабчета естествено поискали да разберат, как точно това жабче е успяло да го направи?

    Един от участниците попитал малкото жабче, как то, което е успяло, е намерило силата, за да достигне целта?

    Оказало се, че...

    Победителят бил ГЛУХ!!!!

    Поуката от тази история е:

    Никога не слушайте негативните или песимистични изказвания на другите и ги подминавайте ... … защото те Ви отдалечават от Вашите най-красиви мечти. Онези които носите в сърцето си!

    Винаги мислете за силата, която носят думите.

    Защото всичко което чувате или четете повлиява на действията ви!

    Следователно:

    Бъдете ВИНАГИ… ПОЗИТИВНИ!

    И преди всичко:

    Бъдете ГЛУХИ когато хората ВИ казват, че ВИЕ не ще можете да осъществите мечтите СИ!

    Винаги си мислете: Аз мога да го направя!
     
  2. bobbynj87

    bobbynj87
    Expand Collapse
    Well-Known Member

    Съобщения:
    48
    Трофейни точки:
    6
    Оценки:
    +0 / 0 / -0
    Покер ръце:
    cool story,bro
     
  3. Pleasure

    Pleasure
    Expand Collapse
    Well-Known Member

    Съобщения:
    329
    Трофейни точки:
    16
    Оценки:
    +0 / 0 / -0
    Покер ръце:
    priqtno extra :) I nadyhvasho razbira se
     
  4. toxic

    toxic
    Expand Collapse
    Well-Known Member

    Съобщения:
    923
    Трофейни точки:
    18
    Оценки:
    +46 / 13 / -6
    Покер ръце:
    Притча за пеперудата.

    Веднъж в един пашкул се появила малка пукнатина и случайно минаващ човек стоял часове и наблюдавал как през тази малка цепнатина се опитвала да излезе пеперуда. Минало доста време, но пеперудата сякаш изоставила своите усилия, а цепнатината оставала все така малка. На човека му се сторило, че пеперудата е направила всичко възможно и че у нея не са останали никакви сили за каквото и да било повече. Тогава човекът решил да помогне на пеперудата: взел малко ножче и разрязал пашкула. Пеперуда излязла веднага. Но нейното телце било слабо и немощно, крилата й били недоразвити и едва се движели. Човекът продължил да наблюдава, мислейки че крилата на пеперудата ще се оправят, ще укрепнат и тя ще може да лети. Но нищо подобно не се случило.

    През остатъка от живота си пеперудата се влачила по земята с подуто тяло и сбръчкани криле. Тя никога не успяла да полети!

    И всичко само заради това, че човекът, желаейки да й помогне, не знаел, че усилието за излизане от пашкула е необходимо на пеперудата, за да може течността от тялото й да премине в крилата, те да се разгърнат и така тя да може да лети.

    Животът заставял пеперудата с усилие да напусне тази обвивка, за да укрепне.

    Понякога именно това ни е необходимо в живота.

    Ако можехме да живеем, без да срещаме трудности, щяхме да сме ощетени. Ние не бихме могли да станем толкова силни, колкото сме сега. Никога не бихме могли да полетим.

    Искаме сила… и животът ни изправя пред трудности, за да ни направи по-силни!
    Искаме мъдрост… и животът ни създава проблеми за разрешаване!
    Искаме смелост… и животът ни поднася опасности, които да преодолеем!
    Искаме блага… и животът ни дава възможности.
    Искаме любов… и животът ни среща с хора имащи проблеми, на които да помогнем!

    Няма да получим нищо от това което искаме наготово, но можем да постигнем всичко от което се нуждаем.
     
  5. leopad70

    leopad70
    Expand Collapse
    Well-Known Member

    Съобщения:
    386
    Трофейни точки:
    18
    Оценки:
    +7 / 1 / -2
    Покер ръце:
    Искам да поздравя силно toxic за прекрасните притчи и нека тази тема да се развива в тази насока,още веднъж БЛАГОДАРЯ:)
     
  6. 7Diagrams

    7Diagrams
    Expand Collapse
    Well-Known Member

    Съобщения:
    389
    Трофейни точки:
    16
    Оценки:
    +0 / 0 / -0
    Покер ръце:
    И не ви ли стоят леко повърхностно и елементарно горните "притчи" ?

     
  7. toxic

    toxic
    Expand Collapse
    Well-Known Member

    Съобщения:
    923
    Трофейни точки:
    18
    Оценки:
    +46 / 13 / -6
    Покер ръце:
    Имало едно време, едно малко бебенце, което се гласяло да дойде на бял свят. В деня, в който трябвало да се роди, то отишло при Бог и попитало притеснено:
    - Господи, аз съм толкова малко и беззащитно.Какво ще правя, как ще живея на Земята? Как ще се справям с всичките трудности там?
    Бог се усмихнал и отвърнал:
    - Не се притеснявай, детето ми. Аз избрах най-добрия и най-верния сред всички ангели тук и ще го пратя при теб на Земята. Този ангел ще те очаква там с огромно вълнение и трепет да се появиш, а след това ще се грижи за теб и ще ти помага във всичко.
    А бебето пак попитало:
    - Но, Господи, аз не зная езика, който говорят хората на Земята. Как ще разбирам какво ми казват?
    - И за това не се тревожи. Твоят ангел много внимателно и търпеливо ще те научи на техния език. Винаги ще ти говори с обич и нежност, ще те нарича с най-милите и ласкави думи,. Всяка вечер ще ти пее приспивни песни. И така ти много лесно и бързо ще научиш всичко…
    Въпреки всичките тези уверения обаче, бебето пак не можело да преодолее притеснението и страховете си. И за пореден път попитало:
    - Господи, тук всички говорят, че на Земята има много злини. Казват, че и хората там били лоши. А аз съм само едно мъничко бебе, как ще се справя с тях, как ще оцелея там?
    - И за това съм помислил, детето ми… – отвърнал Бог. – Твоят ангел през цялото време ще се грижи за теб и ще те пази от всякакви опасности. Ще те закриля и брани дори с цената на собствения си живот. Така, че не се тревожи и за това…
    В този момент се чул някакъв шум. Притихнали, заслушали се и разбрали, че това са гласове от Земята. Което значело, че е време вече бебето да тръгва. Усещайки това, в последния миг бебето попитало:
    - Господи, но ти не ми каза, как се казва моят ангел на Земята. Аз как ще го позная?
    Бог се засмял и тихо отвърнал:
    - Няма значение, какво е името. Ти ще наричаш своя ангел… Мамо!
     
  8. toxic

    toxic
    Expand Collapse
    Well-Known Member

    Съобщения:
    923
    Трофейни точки:
    18
    Оценки:
    +46 / 13 / -6
    Покер ръце:
    Веднъж при мъдрец дошла млада, красива девойка, цялата обляна в сълзи.
    -Какво да правя?-проплакала тя.-Винаги се старая да се отнасям добре с хората, никого да не обиждам, да помагам с каквото мога. И въпреки че с всички съм добра и ласкава, често вместо благодарност и уважение, получавам обиди и горчива насмешка. Даже някои се държат откровено враждебно с мен. За нищо не съм виновна и е толкова несправедливо и обидно! Посъветвайте ме какво да направя!
    Мъдрецът я погледнал с усмивка и казал:
    -Съблечи се гола и мини така през града!
    -Полудяхте ли?! Нали в този вид всеки би ме обезчестил и кой знае какво още направил!
    -Ето, виждаш ли!-усмихнал се отново мъдрецът.-Да разкриеш пред хората красивото си тяло се срамуваш.
    Защо тогава ходиш по света с гола душа? Тя е разтворена като тази врата. Всеки, който поиска, влиза в твоя живот и ако вижда твоите добродетели като отражение на безобразието на собствените си пороци, то се старае да те обиди, оклевети или унизи. Не всеки има мъжеството да признае, че някой е по-добър от него. Нежелаейки да се променя, порочният човек воюва с праведника.
    -Но какво да направя?-попитала момичето.
    -Да излезем, искам да ти покажа градината си.
    Навън той продължил:
    -Виж тези прекрасни цветя! Много години се грижа за тях и ги поливам, но нито веднъж не съм видял как се разпуква пъпката на цвете, макар че след това се наслаждавам на красотата и аромата на всяко от тях. Бъди като цвете, разкривай сърцето си на хората бавно и незабележимо. Виж кой е достоен да бъде твой приятел и да твори добро, както се полива цвете с вода, и кой къса листчетата и тъпче цветята с крака
     
  9. konselieri

    konselieri
    Expand Collapse
    Moderator

    Съобщения:
    2,619
    Трофейни точки:
    98
    Оценки:
    +365 / 4 / -8
    Покер ръце:
    Тия приказки са много хубави,ама не са ли прекалено детски , т.е. за децата от началното училище ?
     
  10. toxic

    toxic
    Expand Collapse
    Well-Known Member

    Съобщения:
    923
    Трофейни точки:
    18
    Оценки:
    +46 / 13 / -6
    Покер ръце:
    В стари, прастари времена имало едно племе, което се наричало Любов и всеки негов член също се наричал Любов. Една Любов била скромна и кротка, друга-яростна и ревнива, трета-силна и дълбока,
    много били в племето, всичките различни.
    От племето Любов обичали да наблюдават хората, било им жал за тях. Хората безцелно блуждаели по света, правели грешки и не се учели от тях. Не умеели да се учат.
    Веднъж една мъдра Любов казала:”Да идем при хората и да ги научим да обичат и да живеят”. Идеята допаднала на останалите. Така всички хора получили Любов, всекиму своя.
    Когато при човека дошла Любовта, тя видяла, че в сърцето му са се заселили представители на много други племена. Вътре били Страхът, Подлостта, Гневът, Лъжата, Глупостта, Предателството, Съмнението, Отчаянието, кого ли нямало там.
    Те отчаяно се борили да владеят човешкото сърце, но Любовта победила и помогнала на човека да изгони всички неприятни обитатели. Сега безграничната Любов властвала в човешкото сърце.
    Но един ден Любовта се затъжила. Тя искала да тръгне да търси Щастието и казала за това на човека. Той помълчал и отговорил:
    “Как без теб ще успея да опазя сърцето си от узурпатори?” Любовта се замислила и казала:”Ние ще построим в сърцето ти висока стена и на тайно място в нея ще направим врата. Когато намеря Щастието и се върна с него, ще си отворя с моя ключ. Дотогава никой не може да попадне в сърцето ти.”
    Човекът се съгласил и помолил Любовта да се връща бързо. Любовта се страхувала, че човекът ще я забрави и затова оставила в сърцето му Тъга.
    Любовта бродела по света, срещала свои съплеменници, които също търсели своето Щастие. По целия път Любовта била преследвана от изгонените от човешкото сърце Отчаяние, Съмнение и прочие чувства, те ходели по петите и и се опитвали да я сломят.
    Веднъж, когато Отчаянието почти било завладяло Любовта, тя била на брега на океана. И тогава видяла Щастието. Веднага разбрала, че това е то. Седяло на пясъка, гледало залеза, любувало се на лъчите на захождащото слънце във водата и на преливащите се вълни. Любовта седнала до Щастието.
    “Чаках те!”-казало то …
    Така се намерили и събрали Щастието и Любовта. Родили им се деца. Но враговете им не ги оставили на мира. Проклели целия им род със слепота. Това не пречело на Щастието, Любовта и децата им, защото те били заедно.
    Но един ден Любовта се сетила, че оставила някъде там един човек с Тъга в сърцето, който я чака да се върне. Щастието и Любовта се хванали ръка за ръка и тръгнали да търсят човека.
    Търсят го и днес. Понякога измамници крадат ключа и в човешкото сърце се промъкват имитатори-Радост, Възторг, Надежда. Понякога Любовта и Щастието се натъкват на стената в човешкото сърце, но не могат да намерят вратата, нали са слепи …Никога не се предават, бродят по света и търсят човека.
    Когато почукат в твоето, помогни им да да намерят вратата, ключ те си имат.
     
  11. toxic

    toxic
    Expand Collapse
    Well-Known Member

    Съобщения:
    923
    Трофейни точки:
    18
    Оценки:
    +46 / 13 / -6
    Покер ръце:
    Имало някога…едно чудно езеро. До тази прозрачна лагуна стигнали Тъгата и Яростта, за да се изкъпят заедно. Двете съблекли роклите си и влезли голи във водата.
    Яростта, която бързала (Яростта винаги бърза),се изкъпала на бърза ръка и още по-бързо излязла от водата…Но Яростта е сляпа или поне не различава ясно действителността и затова гола и … повече припряна облякла първата рокля, която намерила.. Не забелязала, че роклята е на Тъгата. Облечена като Тъгата, Яростта си тръгнала.
    Много спокойна, склонна да остане на мястото, на което се намира, Тъгата приключила с къпането и без да бърза – или по-точно без да съзнава, че времето минава, излязла от езерото бавно и лениво. На брега установила, че дрехата и я няма. Както всички знаем, ако има нещо, което Тъгата не обича, то е собствената и голота. Така, че облякла роклята на Яростта.
    Разказват, че оттогава нататък ние, хората, често срещаме Яростта – сляпа, жестока, страховита и ядосана. Но ако си дадем време да се вгледаме по-внимателно, разбираме, че Яростта, която виждаме, е само маска и под дрехата и всъщност се крие Тъгата.
     
  12. toxic

    toxic
    Expand Collapse
    Well-Known Member

    Съобщения:
    923
    Трофейни точки:
    18
    Оценки:
    +46 / 13 / -6
    Покер ръце:
    Един ученик попитал учителя си:
    - Кое е най-главното?
    - Справедливостта в света, – отговорил учителя.
    - А нима той е справедлив? Толкова много хора страдат….те са болни, бедни, а някои без голямо усилие получават всичко…
    - Всеки получава от живота това, което желае, – усмихнал се мъдреца, – животът и съдбата са много гъвкава субстанция. И на всеки се дава това, което иска. И това наистина е така.
    - Какво говорите, учителю? – подскочил ученика, – как можете да кажете такова нещо!…..Нима вие потвърждавате, че на всички хора, които им се случват неприятности, сами са ги поискали?
    - Седни. Ти още не разбираш. В този свят няма друг избор. Каквото е вътре, това е и отвън…. Ако те виждат светът пълен със нещастия, – мъдрецът за малко замълчал, – светът няма друг избор… светът става такъв, какъвто човек е искал да го види.
    - А защо хората се стремят към нещастието? – сядайки попитал ученика.
    - Такава е културата ни. Този, който страда, може да се оплаче и ще му стане по-добре. Ние смятаме, че човек, който е преминал през много препятствия, е …за нещо достоен. Хората смятат, че ако са имали много неприятности, то ще го гледат с уважение, както гледат този, който ги е преодолял….
    - Учителю, аз самият смятам, че тези, които са преминали през огън и вода са достойни за уважение, защото знаят какво е да се издържат в труден момент.
    - И какво, ние трябва за това ли да те уважаваме?
    - Не, но сте длъжни да проявите поне капка уважение, защото съм преживял повече от вас.
    - Виждаш ли, ти искаш уважение за това, че си имал труден живот и не само искаш, но и смята, че така трябва да бъде. Именно желанието за уважение и значимост кара хората подсъзнателно, да желаят нещастието, за да ги уважават после.
    И какво остава ?
    Просто се изпълнява желанието на самия човек….
    Каквото е вътре, това е и отвън….
     
    Последна редакция: 6 януари 2013
  13. toxic

    toxic
    Expand Collapse
    Well-Known Member

    Съобщения:
    923
    Трофейни точки:
    18
    Оценки:
    +46 / 13 / -6
    Покер ръце:
    Двама ангели пътешествали по земята. Спряли в един богат дом. Семейството било негостоприемно и не поканило ангелите в гостната. Вместо това за през нощта ги настанили в студеното мазе.
    Когато ангелите си постилали да легнат, по стария видял видял пролука в стената и я запечатал. Когато другия ангел видял това, го попитал:
    - Има ли смисъл да се помага на тези хора?
    По-старият отговорил:
    - Нещата не са такива, каквито изглеждат.
    На следващата нощ нощували в много беден дом, но хората били много гостоприемни. Те разделили с ангелите храната си и им отстъпили постелите си. На сутринта ангелите намерили приютилото ги семейство да плачат над умрялата си крава. Това била единствената им крава, а млякото от нея бил малкото доход, с което преживявало семейството.
    Младия ангел попитал по-стария:
    - Как допусна да се случи това? Първият имаше всичко, а ти му помогна. Това семейство имаше много малко, подели всичко с нас, а ти позволи да умре единствената им крава. Защо?
    - Нещата не са такива, каквито изглеждат – казал по-стария ангел. – Когато бяхме в мазето, разбрах, че пролуката в стената е склад със жълтици. Но собственикът на този дом беше груб и не правеше добро. Тогава запуших отвора така, че склада да не може да бъде намерен. Когато на следващата нощ още спяхме, дойде ангела на смъртта за жената на собственика и аз му дадох кравата вместо нея. Нещата не са такива, каквито изглеждат.
    Ние не винаги знаем всичко.
     
  14. toxic

    toxic
    Expand Collapse
    Well-Known Member

    Съобщения:
    923
    Трофейни точки:
    18
    Оценки:
    +46 / 13 / -6
    Покер ръце:
    Един ученик дошъл при своя учител и му казал:
    -Уморен съм. Тежък е живота ми. Имам много проблеми и трудности. Нямам сили повече да плавам срещу течението… Какво да правя?
    Вместо да отговори, учителят поставил три съда с вода на огъня. В първия пуснал морков, във втория яйце, а в третия няколко зърна от кафе. След няколко минути извадил моркова и яйцето, а кафето излял в една чаша.
    - Какво се е променило? – попитал учителят.
    - Моркова и яйцето се свариха, а кафето се разтвори във водата. – отговорил ученикът.
    - Не, не е така, – казал учителя. – Моркова се свари и стана мек, а яйцето твърдо. Външно не са се променили. но структурата им се е изменила след варенето. И с хората става по същия начин. Външно не се изменят, но някои стават слаби там където крехките устояват.
    - А кафето? – попитал ученикът.
    - Е, тук е най-интересното! Кафето напълно се разтвори в кипящата вода и се превърна в ароматна напитка. Има хора, които променят сами обстоятелствата и ги превръщат в нещо друго, съвсем ново.
    Истината е, че всеки сам избира да бъде „морков“, „яйце“ или „кафе“.
    Изборът е ваш.
     
  15. toxic

    toxic
    Expand Collapse
    Well-Known Member

    Съобщения:
    923
    Трофейни точки:
    18
    Оценки:
    +46 / 13 / -6
    Покер ръце:
    Университетски професор задал следния въпрос на своите студенти:

    -Всичко ли което съществува е създадено от Бога?

    Един студент се изправил и смело отвърнал:

    -Да създадено е от Бога.

    -Значи Бог е създал всичко?

    -Да сър – потвърдил отново студента.

    Професора продължил:

    -Ако Бог е създал всичко, значи Той е създал и злото, тъй като то така или иначе съществува, така че съгласно принципа, че нашите дела определят нашата същност Бог е зло.

    Студента притихнал след този отговор. Професорът бил много доволен от себе си и се похвалил пред студентите, как още веднъж доказал, че вярата в Бога е абсолютен мит. Още един студент вдигнал ръка с молба да зададе въпрос.

    -Разбира се – самодоволно отвърнал професора. Студента се изправил и попитал

    -Професоре а студа съществува ли?

    -Що за въпрос, разбира се, че съществува! На теб никога ли не е било студено?

    Студентите се засмели на въпроса на младежа.А той продължил:

    -Всъщност в съотвествие със законите на физиката студ не съществува, това което ние възприемаме за студ е всъщност отсъствие на топлина. Човек или предмет могат да бъдат изучени в съотвествие на това дали притежават или предават енергия. Абсолютната нула (-460 градуса по фаренхайт) е аболютно отсъствие на топлина. Цялата материя става инертна и не може да реагира при тази температура. Студ не съществува, ние сме създали тази дума за да обозначим това, което чувстваме при отсъствието на топлина. Студента продължил:

    -Професоре а тъмнина съществува ли?

    -Да, съществува.

    Студента отвърнал:

    -Отново не сте прав сър. Тъмнината също не съществува. В действителност това е отсъствието на светлина. Можем да изучим светлината, но не и тъмнината. Можем чрез призмата на Нютон да разложим бялата светлина на отделните и цветове и да изучим дължината на вълната на всеки цвят. Вие не можете да измерите тъмнината. Обикновен лъч светлина може да се промъкне в тъмнината и да я просветли. Как може да се измери колко е тъмно дадено пространство? Измерва се количеството светлина нали така? Тъмнината е понятие измислено от хората, за да се опише отсъствието на светлина.

    Накрая студента попитал отново професора:

    -Сър, злото съществува ли?

    Този път професора отговорил доста по-неуверено:

    -Разбира се, както вече казах виждаме го всеки ден, жестокостта между хората, множеството престъпления и насилие по света. Това са примери за съществуването на злото.

    На което студента отвърнал:

    -Злото не съществува сър само по себе си, това е отсъствието на Бога. Прилича на студа и тъмнината – дума създадена от човека, да обозначи отсъствието на Бог. Той не е създал злото. Злото – това не е вяра или любов, които съществуват както толпината и светлината. Злото – това е резултата от отсъствието на божествената любов у човека. Прилича на студа, който се появява тогава когато няма топлина, или тъмнината, настъпваща при отсъствието на светлина.

    Професорът мълчаливо седнал на мястото си.

    Името на младия студент било Алберт Айнщайн
     
  16. toxic

    toxic
    Expand Collapse
    Well-Known Member

    Съобщения:
    923
    Трофейни точки:
    18
    Оценки:
    +46 / 13 / -6
    Покер ръце:
    Незнам, може би съм едно дърто дете. :D
    Харесва ми скритият контекст.
    Поучителни са. :)
     
  17. konselieri

    konselieri
    Expand Collapse
    Moderator

    Съобщения:
    2,619
    Трофейни точки:
    98
    Оценки:
    +365 / 4 / -8
    Покер ръце:
    Тия последните са по-силни да :)
     
  18. toxic

    toxic
    Expand Collapse
    Well-Known Member

    Съобщения:
    923
    Трофейни точки:
    18
    Оценки:
    +46 / 13 / -6
    Покер ръце:
    Имало едно време трима верни и неразделни другари. Казвали се Любов, Приятелство и Доверие...

    Когато били тримата заедно, всичко било прекрасно.

    И така било, докато не се наложило един ден Любовта да замине по работа. Нямало как, дългът я зовял. Но преди да се раздели с приятелите си, тя ги уверила:

    - Когато ви домъчнее много за мен, потърсете ме, аз няма да съм чак толкова далече. Там където видите някоя двойка да се гледа с желание и копнеж в очите, знайте, че там ще съм и аз – рекла Любовта и тръгнала...

    - Е щом е така, добре ще е и аз да поема към моите задължения – казало след малко Приятелството на Доверието. – Но ти не се притеснявай, когато имаш нужда от мен, лесно ще ме намериш. Там където видиш двама човека, които и в плача, и в смеха си са заедно, знай че с тях съм и аз...

    Доверието отворило уста и понечило да каже нещо на сбогуване, но...
    Приятелството вече си било тръгнало, без да чуе последните думи на другаря си. И заминало надалече...

    Тогава Доверието, останало съвсем само, тихичко прошепнало сякаш повече на себе си:

    - Мен веднъж загубите ли ме, повече не можете да ме намерите..
     
  19. toxic

    toxic
    Expand Collapse
    Well-Known Member

    Съобщения:
    923
    Трофейни точки:
    18
    Оценки:
    +46 / 13 / -6
    Покер ръце:
  20. Rhaegar7

    Rhaegar7
    Expand Collapse
    Well-Known Member

    Съобщения:
    87
    Трофейни точки:
    18
    Оценки:
    +42 / 2 / -8
    Покер ръце:
    Одобрявам темата. Повечето от тези ги чета от фийда на Езотерика в фб; ако ви е интересно добавете си го.

    Ето нещо, което мен ме мотивира.

    Безпределността ужасна би станала,
    Сърцето без мир - вечна тъма,
    Ако вас съдбата би приковала
    Към “Колесницата” с безжалостна ръка.

    Но вам вериги не полагат,
    Със воля ти си най-могъщ;
    В света вечно никои не ще страдат
    Иде съвършенство - цел на земний път.

    ("Светилото на Азия" - проповед на Буда).
     

Сподели страницата