1. Този форум използва бисквитки. С посещаването му, Вие се съгласявате с метода ни на тяхното използване. Научете повече.

Покер разказ

Дискусия в 'Общи приказки' започната от bezideiko, 15 февруари 2010.

  1. bezideiko

    bezideiko
    Expand Collapse
    Well-Known Member

    Съобщения:
    80
    Трофейни точки:
    6
    Оценки:
    +1 / 0 / -0
    Покер ръце:
    Разказа го е писал бащата на един приятел, по истински случай е и героите са истински :) Надявам се да ви хареса.


    Ден година храни

    София, 14 юни 1988 г.


    Има и добри и лоши дни в живота на човека. Има понякога и още по-особени дни, в които например всичко върви наопаки и ако едно лошо нещо може да се случи, то обезателно се случва и накрая на деня трябва едва ли не да се радваш, че не е станало онова най-лошото...
    Има обаче и такива дни, в които нещата идат по мед и масло и това до което се докоснеш става златно. За такъв един ден от моя живот искам да ви разкажа...
    Събудих се в квартирата си с натежала глава от някакъв запой предишната вечер. Отворих хладилника да видя дали има нещо за закуска, но там бе пълен вакуум. Още по-празен бе и портфейлът ми, защото в него нямаше и пукната стотинка. Бях и махмурлия и жаден и гладен и скъсан...Спомних си за песента на Рей Чарлз* и си помислих, че тя си бе точно за мен в момента и че май предстои един от онези дни, лошите...Нито ми се стоеше в къщи, нито ми се излизаше...Играеше се Европейското първенство по футбол във Федерална Република Германия и в този ден бе насрочена срещата Италия - Испания, а това си е било винаги събитие за един истински футболен запалянко. Умувах какво да правя през деня и най-вече къде да гледам мача, когато се звънна на вратата. Отворих и се изненадах много приятно когато на прага бе Милко. Той е мой колега шахматист от Пловдив и идваше с багаж в ръце.
    - Влизай - поканих го аз. - Страхотно! Какво те води в София?
    - А бе, заминавам след два-три дена за един турнир в Югославия и реших да мина малко по рано да видя как я карате тука.
    - Добре я караме, няма що! - казах му аз и му описах моето незавидно положение по всички линии. Бях се и развел наскоро и се чувствах абсолютно на дъното...
    - Няма проблем - каза Милко. - Нали мога да остана при теб за няколко дни, а за другото нямай грижа. Моите пари са и твои за момента.
    Познавахме се вече от дълги години и бяхме играли много турнири по света заедно, а също и в националния отбор. Той бе доста по-млад от мен и се очертаваше като един от най-обещаващите таланти в българския шахмат. Впоследствие стана и Международен гросмайстор. Иначе си имаше една страст - направо неконтролируема...Беше заклет комарджия и бе готов да играе и залага на какво ли не - басове, тото, машинки, а няколко години по-късно и на "Еврофутбол". Знаех си, какво ще ме попита в следващия миг.
    - А мача...? - рече Милко - дай да отидем в Пуха и там хем ще го гледаме с кеф, хем може да станат някакви готини игри.
    - За мача идеята е свежа - отвърнах аз - но за комар не ставам. Нали ти казах, че съм съвсем скъсан. Там знаеш, че за покер се ходи само дебело балиран...
    - А бе, нали ти казах вече - възропта Милко - аз съм тръгнал за Югославия богато подплатен, а ако станат игри можеш да разполагаш с моите пари като със свои. После ще се оправим, ти поне си бил винаги супер коректен.
    - Добре - съгласих се аз - само че дай да хапнем нещо за подложка, защото в Пуха алкохолът винаги се лее...
    Милко си остави багажа у нас и излязохме навън. Бе изключително приятен топъл и слънчев юнски ден. Хапнахме си страхотна скара и полека-лека почнах да гледам по-оптимистично на живота. Моят приятел Аспарух живееше близо до Орлов мост и му трябваше само да пресече булевард "Ленин" (както се казваше тогава...) за да бъде на тенис-кортовете почти ежедневно. На младини е бил един от най-добрите у нас и играеше чудесно, но същинската му страст бе покерът. В дома му редовно ставаха едни от най-силните софийски карета тогава. Зарадва се истински като ни видя на вратата с Милко и даже потриваше ръце.
    - Аре да се обадиме и на Големия - каза Пуха - май се очертава интересна вечер...
    Звънна по телефона и не след дълго пристигна и Диан - "големия", който бе далеч по-популярен сред покерджиите в София с другия си прякор - Гюрга Пинджурова...Хич и не си мислете, че той имаше слабост към народната музика. Пееше наистина прекрасно, но на масата за покер, където не само бе изключително агресивен, но и много опасен и коварен. По това време Диан вероятно бе най-силният играч в страната. Подобен бе и Пуха и не случайно и двамата спадаха към абсолютния елит на покера в София, а и често ходеха на професионални турнета из България.
    - Мале-е-е, с какви хиени съм се събрал - изкоментира Милко. - То е ясно накъде отива работата след това, ами какво ще кажете за мача? Той е още в групите, ама ще е много кървав. Тия две държави винаги се цепят страшно. Няма ли да си вържем по нещо?
    Той бе далеч най-млад сред нас, но май бе най-мераклия.
    - Този мач съм го сънувал. - изблъфирах аз - Зная крайния резултат и даже кой ще вкара гол!
    Разбира се, никакви сънища, аз изобщо много рядко сънувам, но си имах твърдо убеждение - кой е фаворит. А за блъфа, вече трябваше да влизам във форма, защото подозирах какво ще стане после...
    - Аре да си турим по стотарка - каза Пуха. - Аз съм за дженка, вие избирайте. На мен ми е все тая, важното е става оборот!
    - Навит съм - рече Гюрга Пинджурова. - Аз вземам хикса и слагам стотарка и даже набързо ги извади, преброи и постави на масата.
    Дойде време да си поговорим насаме с Милко.
    - Аз искам да участвам в тази манджа - казах му аз - но нали знаеш...
    - Само кажи колко пари искаш - попита ме той - и ги имаш.
    - Дай двеста. - казах му аз, защото вече в главата ми се бе зародил един пъклен план. Милко естествено ми даде и аз също сложих сто лева на масата.
    - Аз вземам победа на Италия - казах пред всички.
    Пуха бе невероятно доволен и пак почна да потрива ръце.
    - О-о-о, гълъбчета - каза той - аз и без това си мислех, че испанците ще смачкат жабарите, а вие така ме накарахте насила да се натоваря!
    След секунди на масата имаше общо триста лева и Милко се самопровъзгласи за съдия на облога.
    - Само за редовното време се играе и позналият взема всичко - декларира авторитетно той. - Аз съм банката. Даже няма да ви удържам процент!
    Дойде и моят ред да си реализирам коварния замисъл. За тази цел трябваше да изпровокирам домакина.
    - Ти Пух твърдиш, че след малко Испания ще бие Италия на футбол, така ли?
    - А бе, аз нищо не твърдя - рече Пуха. - Заложил съм на тях за да става джиро. Що, да нямаш някакви идеи...? - попита лукаво той.
    - Аз Пух, ти връзвам странично една стотарка, че тази Испания, дето ти залагаш на нея, днес изобщо няма да вкара гол - казах му аз.
    Домакинът подскочи до тавана.
    - Вървиш! - рече Пуха. - Вади! Басът е ясен - щом Испания вкара гол аз си лапам двеста кинта веднага.
    - Да, точно така, - отвърнах му - но иначе си снасяш.
    Авоарите в "банка Милко" вече нараснаха на общо петстотин лева.
    Аз пак взех думата.
    - Този мач го сънувах момчета и той ще завърши 1:0 за Италия с гол на Джанлука Виали!
    - Ше скиваме после...- изгледа ме иронично Пуха. - Ти вечно си много еркек!
    Бе дошла вечерта, а на телевизора вече течеше предаването от Франкфурт на Майн, черпехме се и си гледахме футбол с голям кеф. Лафът ни вървеше страхотно. Къркането също. Италианците си играеха баш както те си умеят и бяха малко по-добри през цялото време. След почивката се случи и точно каквото трябваше. Виали вкара дежурния си гол и мачът си завърши кротко един на нула за Италия.
    Милко ми връчи тържествено петстотин лева и аз веднага му върнах неговите двеста заем. Имах си вече миза от триста лева съвсем мои! Тогавашните пари бяха като сегашните, даже по-скъпи, защото заплатите бяха по стотина лева, а хлябът и вестниците струваха мижави стотинки.
    Домакинът - Пух бе направо бесен!
    - Аре бе, измародерствахте ме да ви залагам на футбол. Трябва да избивам! Дайте да си направим едно каре покер и да се преразпределят тея пари по-справедливо!
    Диан заяви, че е веднага готов. И аз нямах нищо против, още повече, че вече бях в ролята на птицата Феникс. Милко обаче се сгъна:
    - Аз момчета искам да играя. но просто не съм от вашата класа - каза той. - Вие сте най-големите корифеи на Софийския покер и ще ме изядете като крокодили. Защо не си направите една тройка, а аз ще ви гледам. Мога да държа партия на Евгени и да участвам финансово.
    - Става! - съгласихме се всички.
    Да се прави "партия" на покер означава двама души да играят с общи пари на едно място и да делят по равно печалба и загуба. Сложихме по триста лева на масата с Милко, общо шестотин, и се разбрахме, че ако мизата се свърши той ще добавя, а аз ще имам да му давам половината. Ако пък купчината набъбне много - ще си изтегляме по равно.
    - Сядай и играй мъжки! - рече той.
    - Можеш да ме смениш по някое време, ако ти се доиграе, или ако се уморя - предложих му аз.
    - Къде ще сядам с тия главорези? - каза той. - Вие сте от друга лига. А за умора не ми разправяй, аз нали те познавам. Ти умора нямаш! Аз съм си кибик, тамън ще ти гледам картите и ще се уча.
    Така и започнахме. И то не бе игра, а истинска касапница! Най напред и страстите, а и градусът ни бе вече доста висок. Покерът е истински жестока и доста несправедлива игра, а тройката е негова изключително динамична версия. Когато има блиндове, ре-блиндове и сюр-блиндове до дупка, както играехме ние, човек няма и минута спокойствие. Всякакви опити да се влиза само на сигурно, или както се казва "да се бетонджийства", са абсолютно обречени на провал, защото играчът е заангажиран със свои пари на масата във всяко раздаване. Затова единствената рецепта за успех е "На война като на война...". Освен това срещу мен тази вечер седяха двама великолепни играчи, които традиционно имаха и много дебели портфейли. Бяхме играли стотици пъти един срещу друг в най-различни състави и ако трябва да бъда честен, общият ми баланс срещу тях бе определено отрицателен...Диан пееше така, че май надрасна през тази нощ нивото на Гюрга Пинджурова. Тотална агресия! Пуха бе невероятно настървен и редовно викаше "тройно" и "девет пъти" на тъмно, без да си гледа картите...За мен обаче бе станало ясно, още покрай мача, че това бе един от онези дни, най-специалните! Играех добре, а и просто ми вървеше страхотна карта! Не помня колко кенти, тройки, фулове, кульори и карета минаха през ръцете ми, но бе истинска феерия!
    Милко седя неотлъчно до мен със затаен дъх и гледаше като омаян. Някъде в малките утринни часове играта приключи. Как свърши, ще попитате? По "технически причини", или казано на езика на покера, аз "изправих масата", спечелвайки всичките им пари. В този състав това бе истинско постижение, защото освен покер класа, Диан и Пуха бяха и финансови колоси.
    Тръгнахме си с Милко с пълни джобове и бяхме толкова превъзбудени, че направо се лееше адреналин. Вървяхме първо към Орлов мост, а после по булевард "Руски". Улиците бяха съвсем пусти, хората спяха, а ние се чувствахме на седмото небе. Припомняхме си и анализирахме едва ли не всяко раздаване, защото понякога в играта имаше и много драматични ситуации. Бяхме вече по жълтите павета и наближавахме площад "Девети Септември" (както се наричаше тогава...). Сетих се и разказах на Милко историята - какво бяха правили с гвардейците на поста пред мавзолея онези двама идиоти от Софийския гарнизонен арест.**
    - Никога не съм играл през живота си по-готин комар! - тържествуваше Милко. - Седя си, гледам си саир, истинско училище по покер, а освен всичко друго си лапам като слон няколко бона, защото съм заложил на верния кон!
    Бяхме вече пред самия мавзолей, който се издигаше на площада като някакъв апокалиптичен символ на човешката глупост. Нямаше наоколо жива душа, а гвардейците стояха невъзмутимо като мумии на пост номер 1 в Народна Република България. Ние шахматистите сме уж доста уравновесени хора, но в този момент Милко направи нещо, което слиса дори и мен. Бръкна в джобовете на панталона си, обърна ги наопаки, напълни си и двете шепи с купчини банкноти и ги хвърли във въздуха. Гвардейците дори не трепнаха, а стояха като паметници. Нямаше вятър и хартийките бавно се закандилкаха към земята като есенни листа.
     
  2. Mitiozo

    Mitiozo
    Expand Collapse
    Well-Known Member

    Съобщения:
    1,301
    Трофейни точки:
    36
    Оценки:
    +0 / 0 / -0
    Покер ръце:
    Вкарай го и в блог това :)
     
  3. gulf

    gulf
    Expand Collapse
    Well-Known Member

    Съобщения:
    416
    Трофейни точки:
    31
    Оценки:
    +0 / 0 / -0
    Покер ръце:
    Хареса ми.:)
     
  4. gavrosh

    gavrosh
    Expand Collapse
    Well-Known Member

    Съобщения:
    1,007
    Трофейни точки:
    36
    Оценки:
    +3 / 0 / -0
    Покер ръце:
    Хаха, бая е шуутвал героя. Доста увлекателно написана история, автора го бива.
    Пропуснал си бележките * и ** ;)
     
  5. ev4007

    ev4007
    Expand Collapse
    Well-Known Member

    Съобщения:
    45
    Трофейни точки:
    6
    Оценки:
    +0 / 0 / -0
    Покер ръце:
    Хахаха, заложих на правилния кон :D, добре че не е казал donk :D
     
  6. Hristo82

    Hristo82
    Expand Collapse
    Well-Known Member

    Съобщения:
    2,022
    Трофейни точки:
    83
    Оценки:
    +288 / 11 / -50
    Покер ръце:
    Има една фраза която е култова за мен - "Хапнахме си страхотна скара и полека-лека почнах да гледам по-оптимистично на живота !"
    Глада си еб..о мамата на никой не го пожелавам :p
     
  7. Hades

    Hades
    Expand Collapse
    Well-Known Member

    Съобщения:
    411
    Трофейни точки:
    58
    Оценки:
    +196 / 10 / -6
    Покер ръце:
    Супер е! Изключително интересен. :)
     
  8. AstraLa

    AstraLa
    Expand Collapse
    Administrator

    Съобщения:
    885
    Трофейни точки:
    43
    Оценки:
    +112 / 2 / -6
    Покер ръце:
    Радвам се, че познавам лично двама от участниците в историята и е тъжно, че един от тях наскоро почина ;(
     

Сподели страницата